1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
ГР. С., 12.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1450/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.247, ал.4 от ГПК и по чл.274, ал.3, вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Пернишки окръжен съд №296/12.09.12 г. по гр.д. №693/11 г. С решението на ОС е отказана поправка на очевидна фактическа грешка във вл. в сила въззивно решение по делото в частта за държавната такса, която дружеството, като ответник по иск с пр. осн. чл.200 от КТ, е осъдено да заплати на бюджета. Евентуалното искане на дружеството за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се отмени присъждането на държавната такса към бюджета, която не се дължи при отхвърляне на иска, е оставено без разглеждане, като е прието, че в тази част първоинст. решение не е обжалвано от ответника по иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на представените окончателни решения на ОС – Велико Търново по в.гр.д. №988/05 г. и на Апелативен съд С. по гр.д. №1239/08 г., с които при пререшаване на гражданския спор, съответно е променяно и решението за разноски, вкл. държавна такса, на осн. чл.63 от ГПК, отм. Поставя като решени от въззивния съд в противоречие с посочената практика въпросите: когато ответникът по иска е обжалвал решението, с което предявените искове са уважени, без да сочи, че го обжалва и в частта за държавната такса, счита ли се, че решението за д. такса също е обжалвано, като обусловено от изхода на спора или следва да се счита за влязло в сила, както е приел ОС в случая. Следва ли въззивната инстанция служебно да отмени държавната такса, която е осъден да заплати ответникът, по предявен срещу него иск от лице, освободено от държавна такса, ако отмени първоинст. решение и отхвърли иска, макар в жалбата да няма изрично искане за отмяна на обжалваното решение и в частта за таксата, като вид разноски.
В практиката на ВКС / напр. опр. по ч.гр.д. №458/12 г. на четвърто г.о., по ч.т.д. №76/04 г. на първо т.о./ и съдилищата, част от която е представената с жалбата, трайно се приема, че решението в частта за разноските / като акцесорна последица от изхода на спора/ не е по съществото му и няма самостоятелен характер. Затова обжалването на решението по спора и съответно – промяната в резултата, обуславят промяна и в произнасянето за дължимите разноски / вкл. д.такса/, макар тя изрично да не е посочена в жалбата срещу решението по иска. Счита се, че щом се обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна последица по чл.78 от ГПК. П. на спора по иска обуславя същото и в частта за разноските – решението за разноски не може да влезе в сила, след като се обжалва това по спора / иска/ , във връзка с който са присъдени. Противоречието между въззивното решение и тази практика е осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК за допускане обжалването на въззивното решение в частта, която е определение по чл.248 от ГПК.
В случая въззивният съд е пререшил спора в обжалваната част / с която исковете срещу ответника – сега касатор, са уважени от първоинст. съд/ като е отхвърлил исковете изцяло, но е пропуснал да се произнесе за поисканите от въззивника- отв. по иска, разноски в пълнотата им. Не е отменил възложената от първоинст. съд в тежест на ответника като последица от уважаване на иска държавна такса към бюджета на съда. Определението, с което ОС е приел, че следва да остави молбата по чл.248 от ГПК без разглеждане, тъй като решението на РС не било обжалвано в частта за държавната такса /като част от следващите се по спора разноски/ е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за произнасяне за държавната такса, с оглед изхода на спора.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №296/12.09.12 г. по гр.д. №693/11 г. в имащата характер на определение част, с която е оставена без разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез отмяна на държавната такса, като акцесорна последица от пререшаване на спора в обжалваната част.
ОТМЕНЯ това въззивно определение.
Връща делото на въззивния съд за разглеждане на молбата по реда на чл.248 от ГПК, вр. с пар.2, ал.14 ГПК и произнасяне по нея с оглед изхода на спора – арг. от чл.78, ал.1 и 6 от ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: