1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
ГР. С., 14.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1118/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Гимназия „Ив. А.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №582/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Т. Д. срещу касатора с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „директор”, извършено със заповед от 15.11.11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос: „за точното тълкуване на понятието мотивирана заповед, с оглед задължението на работодателя да посочи точно нарушенията, за които се налага дисциплинарното наказание, когато има препратка за съдържанието /обстоятелствата/ на същите към друг акт на работодателя” е разрешен от въззивния съд в противоречие с многото цитирани решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
В. съд е отменил уволнението по две групи съображения, всяка от които обосновава извод за незаконността му. Първата група е за немотивираност на заповедта за уволнение съобразно изискванията на чл.195 от КТ, а втората – за налагане на наказанието след сроковете по чл.194 от КТ.
Първата група съображения на ОС не противоречи на цитираната от касатора константна практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Според нея: задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя / р. по гр.д. №465/09 г. на трето гр. отд., по гр.д. №1000/11 г. на четвърто г.о. и останалите цитирани в изложението/. В. съд е приел, че в случая заповедта за уволнение наистина препраща към констативните протоколи за извършените нарушения, но и в тях нарушенията не са описани достатъчно ясно и конкретно, за да я мотивират съгл. изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
Втората група съображения – за неспазване на преклузивните срокове по чл.194 от КТ, вкл. на краткия от откриване на нарушенията и свързаните с това съображения за процесуална преклузия и недопустимост на представените от касатора като отв. по иска доказателства за обстоятелство по чл.194, ал.3 КТ – въобще не се оспорва от него с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, за което е възразил и отв. по жалба. Поради това и при отчитане на самостойния характер на двете групи съображения за изхода на спора, обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №582/12 г. от 23.07.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: