2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
гр.София, 30.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1770/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. Х. Ф. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 210 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 409/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 3254/ 2009 г., в частта му, в която са отхвърлени предявените от касатора против „М.– Ю. П.” искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за период март – юли 2009 г. за разликата над 396,37 лв до пълния предявен размер от 2 100 лв и за заплащане на законна лихва за забава за разликата над 13,90 лв до пълния предявен размер от 77,77 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, отговаряйки отрицателно на процесуалноправния въпрос допустимо ли е да се изслушват свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на документ, обективиращ трудов договор, в частта за уговореното трудово възнаграждение. Счита, че по този въпрос има противоречива практика, като се позовава на решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 3255/ 2009 г., постановено срещу същия ответник, което се основава на свидетелски показания. Поради това претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му.
Ответникът по касация „М. – Ю. П.” оспорва жалбата и поддържа, че обжалваното въззивно решение е правилно, без да вземе отношение по въпроса по допускане на обжалването.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.11.2008 г. между жалбоподателката и ответника е сключен трудов договор за непълно работно време (4 часа) и с уговорено трудово възнаграждение от 110 лв. Прието е, че за исковия период ищцата е изпълнявала задълженията си по договора, а ответната страна е неизправна, тъй като не е плащала уговореното трудово възнаграждение. Твърденията на жалбоподателката, че всъщност е имала уговорка с ищцата да работи на пълно работно време и при възнаграждение от 400 лв, са отхвърлени като недоказани. Изведен е правен извод, че дори да е имало такава уговорка, установяването на същата със свидетелски показания, е недопустимо. Поради това е отказано да бъдат разпитани свидетели по искане на ищцата.
При тези данни формулираният от ищцата въпрос обуславя въззивното решение, но по него не е формирана противоречива съдебна практика. Представеният от ищцата с исковата молба документ (трудов договор от 10.11.2008 г.) е подписан от двете страни по делото и не е оспорен. Твърденията, че съгласието в договора относно продължителността на работното време и размерът на трудовото възнаграждение, са уговорени привидно, предполага опровергаване на съдържанието на документа по смисъла на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК. Законът не позволява то да се извършва със свидетелски показания, освен при изключенията на чл.165 от ГПК, които изключения в случая не се твърдят от страните. В представеното от жалбоподателката решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 3255/ 2009 г. не е отговорено положително на въпроса с допустимостта на свидетелските показания за опровергаване на съдържанието на частен документ. В това решение е посочено, че е допустимо със свидетелски показания да се установява едностранното волеизявление на работодателя за увеличаване на трудовото възнаграждение. Не е прието обаче, че при липса на писмени доказателства със свидетели може да се установява съглашение за размера на трудовото възнаграждение, различен от посочения в документ – трудов договор. Поради това не може да се направи твърдяният от ищцата извод, че повдигнатия от нея въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.
Следователно не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, няма основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Великотърновски окръжен съд № 210/ 30.06.2010 г. по гр.д.№ 409/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: