Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
815_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1253
София, 01.12. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 815 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни срещу решение от 18.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 34 /2010 г. на С. окръжен съд, г. о.
Ответникът „Горубсо-Мадан” АД обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решение от 01.12.2009 г. по гр.д. № 167 /2009 г. на Маданския районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. К. Щ. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 06.02.2008 г. в рудник „К. дол” в размер на 8,000 лева ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.02.2008 г. до окончателното заплащане на сумата и разноски по делото.
Този жалбоподател поддържа, че решението е неправилно в обжалваната от него част и излага основания за това, като твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода от спора – присъдил е обезщетение по чл.200 КТ, въпреки, че трайно намалената работоспособност на работника е 50 % и по-малка и така е допуснал противоречие с решение от 21.05.2008 г. по въззивно гражданско дело № 259 /2008 г. на С. окръжен съд, г.о., което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
М. К. Щ. обжалва решението в частта, с която с него е отменено решение от 01.12.2009 г. по гр.д. № 167 /2009 г. на Маданския районен съд в частта, с която „Горубсо-Мадан” АД е осъден да му заплати разликата над 8,000 лева до 25,000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 06.02.2008 г. в рудник „К. дол”, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 06.02.2008 г. до окончателното заплащане на сумата и искът е отхвърлен за тази разлика, за законната лихва върху нея и М. К. Щ. е оседен да заплати разноски по компенсация.
Този жалбоподател поддържа, че решението е неправилно в обжалваната от него част и излага основания за това, като твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК, доводите за това ще бъдат разгледани по-долу.
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като подземен минен работник и по време на работа е бил наранен, че отговорността по чл.200 КТ се прилага във всички случаи на вреди от трудова злополука, каквато в случая е призната с решение на Т.. Но съдът е приел също, че в случая ищецът по време на работа е нарушил правилата за безопасност на труда, което е отразено в протокол на Н. (л.44 ) – като е работил с къс лост, за да отпуши улук, по който се спуска рудната маса, ищецът е застанал непосредствено в обхвата на вагона под улука, който се намира под комин, по който се спуска рудата, в резултат на което при отпушването на улука, от него интензивно и неуправляемо са паднали късове руда и вода върху вагона и са обърнали вагона, който е затиснал ищеца и му е причинил тежки наранявания. Съдът е приел, че поведението на ищеца съставлява нарушение на посочено правило на Правилника за безопасност на труда …, за което ищецът е бил инструктиран, че в процеса на работата ищецът не е проявил човешка предвидливост, а груба небрежност, нарушил е правилата за труда, съзнавайки настъпването на злополуката, която се е надявал да избегне. Така съдът е приел наличието на 50 % съпричиняване на увреждането от ищеца, при определяне на размера на обезщетението е съобразил характера на нараняването и процеса на лечение, продължителността и интензивността на претърпените болки, остатъчни нарушения – белези и др., така е определил обезщетение в размер на 16,000 лева, което е намалил с 50 % съгласно чл.201,ал.2 КТ съобразно определеното съпричиняване и е получил размер от 8,000 лева
По основателността на искането на „Горубсо-Мадан” АД за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която искът е уважен:
Действително въззивният е основал решението си на изведения от въпрос за това, дали уважаването на иск за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ (в редакцията му от ДВ, бр. 52 от 2004 г.) за вреди от трудова злополука е обвързано с определения от органите на медицинската експертиза на работоспособността процент на трайна неработоспособност на лицето над 50 %.
Без значение е дали въззивният съд е решил този въпрос в противоречие с друго въззивно решение на същия въззивен съд – ОС Смолян, доколкото въззивният съд е разрешил този въпрос в съответствие с приетото от ВКС в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК по следните граждански дела : № 2487 /2008 г., № 268 /2009 г., № 483 /2009 г., № 69 /2009 г. и № 550 /2010 г..
Съгласно т.2 от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС това обуславя липсата на основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
По основателността на искането на М. К. Щ. АД за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която искът е отхвърлен:
Следните изведени въпроси са материалноправни:
• че понятието за справедливост не е абстрактно понятие, а съгласно приетото с ППВС № 4 /1968 г., е свързано с преценка на редица конкретни факти, каквито при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване, морални страдания и др.; въззивният съд не е отчел предвидените в ППВС критерии и е присъдил размер, значително по-малък от обществения критерий за справедливост, с това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК
• че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна, че работодателят отговаря за уврежданията, причиненина работника при и по повод изпълнението на трудовите му задължения, независимо дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, а за да е налице хипотезата на чл.201,ал.2 КТ, случаят трябва да се характеризира със своята изключителност. Този въпрос е разрешен в противоречие с посочени и приложени решения – № 1884 /14.12.2005 г. по гр.д. 1404 /2003 г., ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1176 /14.11.2008 г. по гр.д. 5228 /2007 г., І г.о. на ВКС.
• че произнасянето по този спор (по определяне на размера на обезщетение при трудова злополука) с оглед характера на уврежданията, социалните и личните отрицателни преживявания, липсата на видимо документиран инструктаж с яснота относно безопасността на труда, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
Настоящият състав намира, че изведените въпроси са съществени, те обуславят изхода от спора, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установеното в посочените ППВС № 4 /1968 г. и съдебни решения на ВКС, поради което не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК и въпросите нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
С оглед изхода от това производство страните нямат право на разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационното обжалване въззивно решение от 18.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 34 /2010 г. на С. окръжен съд, г. о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.