2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
Гр. С., 10.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.04.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №233/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана/ОС/ по гр.д. №182/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл.200 от КТ – за сумата от 25 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от професионална болест „отравяне с олово”, възникнала за ищеца при работа по тр. правоотношение с ответника във вредна за здравето среда за периода от 2006 до 2011 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Сочи, че въззивният съд „ е разрешил съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси”/ без да ги формулира/ в противоречие с изброените решения на ВКС по чл.290 от ГПК. Намира, че значим за спора, точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът: възможно ли е доказване на професионална болест в производство по иск с пр. осн. чл.200 от КТ, посредством множество непротиворечиви и убедителни доказателства – вкл. първична медицинска документация и съдебни експертизи от Клиниката за професионални заболявания, но без да е довършена административна процедура с издаване на решение на ТЕЛК за професионалната болест.
В. съд е отхвърлил иска именно защото професионалната болест не е установена с ЕР на ТЕЛК. Професионалната болест при действието на КСО се установява от единствено компетентните за това органи на медицинската експертиза по предвидения в Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г. административен ред. Решението на ТЕЛК, с което завършва това производство според цитираната от ОС трайна практика на ВКС е индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейният процент и официален удостоверителен документ за причинната връзка като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, от който зависи съществуването на правото на обезвреда по чл.200 от КТ.
Или поставеният от касатора въпрос за доказването на професионалната болест е застъпен в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК и разрешен по делото от въззивния съд в съответствие с тази практика. В същия смисъл, освен цитираните от ОС решения, са и: р. по гр.д. №1674/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №354/10 г. на трето г.о., по гр.д. №1125/10 г. на трето г.о. и др. Затова не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, чието съдържание е разяснено в ТР №1/19.02.10 г.
Към приключване на устните състезания и решаване на делото от въззивния съд, сочената от ищеца професионална болест не е установена по нормативно предвидения административен ред, въпреки изпратеното от районния съд съобщение до органите на медицинската експертиза. Затова искът по чл.200 КТ е преждевременно предявен и неоснователен. След установяване на професионалната болест по предвидения за това административен ред с ЕР на ТЕЛК, ищецът може да предяви иска си отново / опр. по гр.д. №2873/13 г. на ВКС, четвърто г.о., р. по гр.д. №303/12 г. на ВКС, трето г.о., по гр.д. №675/12 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Останалите въпроси, за които касаторът твърди, че са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС, не са ясно и точно формулирани, а ВКС не е длъжен да ги извежда от съдържанието на касационната жалба и изложението – ТР №1/19.02.10 г. Наред с това, видно от жалбата, въпросите съвпадат с доводите за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение – осн. по чл.281,т.3 ГПК, което ВКС не разглежда в това производство. В цитираното ТР №1/10 г. е разяснено още, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК. Това различие касаторът не е отчел при изготвяне на изложението в първата му част – за основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като не е формулирал ясно и точно процесуалноправни въпроси, така че да са общо основание за допускане на обжалването.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №182/13 г. от 3.10.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: