1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1270
гр.София, 08.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
първи декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1821/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. Х. М. – С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Я. окръжен съд № 78 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 118/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Я. районен съд по гр.д.№ 1737/ 2009 г., като по този начин по исковете, предявени от М. П. К. и К. П. К. против М. И. Х., Е. Х., И. Г. Б. и К. Х. М. – С. е прогласена нищожността на признатото в полза на последните двама ответници право на собственост с нотариален акт № 49, т.І, н.д.№ 48/ 2009 г. на нотариус рег.№ 587 върху недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул.”Опълченска” № 5, на трети етаж, изграден до степен груб строеж (63 %) и представляващ жилище с идентификатор 87374.540.169.1.4., като е прогласена нищожността и на сделката, оформена с нотариален акт № 50, т.1, н.д.№ 49/ 2009 г. на същия нотариус, с който последните двама ответници продават на първите двама горепосочения недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката формулира материалноправният въпрос дали един договор може да бъде обявен за нищожен поради невъзможен предмет, ако с него е прехвърлен самостоятелен обект в сграда, който е възможно да съществува като ателие, но е определен в акта за прехвърлянето като жилищен. Според жалбоподателката отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това претендира за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация М. П. К. и К. П. К. не вземат становище по жалбата.
Необходимите другари на касаторите И. Г. Б., М. И. Х. и Е. Х. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с цитираните по-горе нотариални актове на ответниците Б. и М.-С. е признато право на собственост върху недвижим имот, съответно те са отчуждили с правна сделка с ответницата М. Х. (по време на брака й с ответника Е. Х.) този недвижим имот, а същият не отговаря на изискванията на нормативната уредба за самостоятелно жилище. Този имот би могъл да бъде обособен като самостоятелно ателие, но в нотариалният акт за придобИ.е на собствеността по давност ответниците са признати за собственици на жилище, не на ателие. По първия иск е прогласена нищожността на „признатото право на собственост”, което следва да се разбира в смисъл, че в отношенията между страните е отречено правото на собственост на ответниците върху този недвижим имот, тъй като самостоятелен иск за „прогласяване на нищожност на право на собственост” няма – такъв иск би бил недопустим. По втория иск е прогласена нищожността на сделката между ответниците за продажба на имота по същите съображения – тъй като е продадено жилище, а недвижимият имот, който е прехвърлен с нотариалния акт, не отговаря на нормативните изисквания за такова.
Следователно повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос обуславя въззивното решение. Съдът обаче приема, че отговорът на така поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като обжалваното решение е съобразено с установената практика по разрешаването на въпроса. Когато един жилищен недвижим имот се притежава при условията на съсобственост, той може да бъде поделен реално между съсобствениците само ако са налице условията за обособяване на два самостоятелни обекта. Ако такава възможност има, но липсва на съгласие между съсобствениците за разделяне, съсобствеността може да бъде прекратена по съдебен ред. Не е възможно обаче някои от съсобствениците да придобият по давност реална част от жилището, а другата реална част да остане в съсобственост, тъй като законодателство не позволява да бъдат обект на собственост материални тела, които не притежават признакът самостоятелност. Обратното би означавало да се допусне възможност някой от съсобствениците да придобие в изключителна собственост част от имота, а останалата част, която представлява реална част от жилище и върху която не е упражнявано давностно владение, да остане съсобствена. Това не може да стане, защото законодателството не допуска върху реална част от жилище да съществува както право на собственост, така и съсобственост. В този смисъл изводът, че не би могло да се придобие собственост върху ателие чрез владение върху реална част от жилищен имот съответства на установената практика и не се налага намесата на ВКС, за да се даде друг отговор на този въпрос.
Предвид тези мотиви не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Я. окръжен съд № 78 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 118/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: