О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1269
гр.С., 08.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на първи декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1810/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. ф. “З.” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 638 от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 353/ 2010 г. С въззивното решение частично е потвърдено, частично е отменено и частично е обезсилено решение на С. градски съд по гр.д.№ 5052/ 2007 г., като по този начин са уважени предявените против касатора от Е. Д. Д. искове за признаване за установено, че последната не е дължи на фонда сумата 11 528 лв главница по договор за стоков кредит № 109710030 от 05.04.1999 г. и анекс към него от 10.03.1999 г., както и сумата 6 169 лв – мораторна лихва върху главницата. Производството по иска, предявен за признаване за установено, че Е. Д. Д. не е получавала кредит по същия договор, е прекратено поради недопустимост, а касаторът е осъден да заплати на ищцата 125 лв разноски за производството.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно процесуалноправният въпрос достатъчно ли е за опровергаване на формалната доказателствена сила на частен документ да бъде установено, че положеният върху документа подпис не изхожда от обозначения автор на документа, ако подписът е нотариално заверен. Поддържа, че при наличие на нотариална заверка, формалната доказателствена сила на документа не отпада, дори ако със заключение на вещо лице е установена неавтентичността му. Касаторът счита, че отговорът на поставения от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Е. Д. оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като повдигнатия от касатора въпрос е разрешен правилно от въззивния съд и няма претендираното значение за точното прилагане на закона.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая няма неясноти, непълноти или противоречия в закона, които да налагат намесата на ВКС за изясняване на въпроса отпада ли формалната доказателствена сила на частен документ, който не е подписан от обозначеното като негов автор лице. Този въпрос е решен изрично в чл.97 ал.3, чл.144 и чл.154 от ГПК (отм.), които норми уреждат доказателствената сила на документа и как става оборването й. За документ, който е подписан, съдът е длъжен да приеме, че изхожда от посоченото в него лице, освен ако не бъде доказано, че същият е неистински. Доказването става с всички доказателствени средства, включително със заключение на вещо лице. Съдът преценява доказателствата и формира извод дали документът е автентичен, т.е. дали е подписан от обозначения автор. Ако отговорът е положителен, то документът се ползва при формиране на фактическите изводи на съда, ако е отрицателен – този документ губи призната му от чл.144 от ГПК (отм.) формална доказателствена сила и не доказва авторството на отразеното в него изявление. Проверката на истинността на документа не зависи от това, дали подписът на автора е нотариално заверен. И в последния случай съдът може да установи, че подписът на документа не изхожда от обозначения автор, т.е. да се счита свободен от формалната доказателствена сила на документа. Като е отговорил на поставения въпрос в посочения смисъл, въззивният съд е действал съобразно трайно установената практика, която не се нуждае нито от осъвременяване, нито от промяна. Следователно повдигнатият от жалбоподателя въпрос няма твърдяното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 638 от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 353/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: