1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
Гр. С., 20.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1292/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Роза С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №322/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма], [населено място], с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността счетоводител – ЛС и Т..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за тълкуване на посочения в чл.190, ал.1,т.5 от КТ признак „ощетяване на гражданите” и резултатно ли е нарушението, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от КТ. В. решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №2941/01 г. на второ г.о. и р. по гр.д. №24/01 г. на трето г.о., които са за задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение по чл.195, ал.1 от КТ. С. противоречие е с практика на ВКС по ГПК, отм., затова наведеното основание следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Първият от въпросите е извън обхвата на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и затова не представлява общо основание по чл.280, ал.1 от ГПК. Дисциплинарното наказание в случая не е наложено за нарушение по чл.190, т.5 от КТ, а за нарушения по т.1 и 2 от с.р., предпоставките на които са различни от тези по т.5, за която е въпросът.
Дисциплинарното уволнение е за две нарушения, посочени така: ранно приключване на работния ден на 9.06.11 г. и неявяване на работа от 20.06.11 г. до 11.07.11 г. В заповедта нарушението е квалифицирано по чл.190, ал.1,т.1 от КТ. В. съд е приел, че фактическите обстоятелства в заповедта сочат и на нарушение по т.2, което е установеното по делото. Това нарушение е достатъчно тежко, за да обоснове наложеното най-тежко наказание.
Нарушението по чл.190, ал.1,т.2 от КТ е описано в уволнителната заповед в достатъчна за конкретизацията му степен, така че работникът да разбере в какво се състои то и да може да се защити пред работодателя и пред съда, както е посочено в цитираните решения на ВКС при тълкуване на императивната норма на чл.195, ал.1 от КТ. Работодателят не е дал точната и пълна правна квалификация на нарушенията, но това не се отразява на законността на уволнението. Според практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №120/09 г. на трето г.о., неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения в съответствие с изложените в заповедта за дисциплинарно уволнение фактически обстоятелства. Тази практика е следвал въззивният съд.
Противоречието между постановените по делото първо и второинстанционно решения по въпроса за значението на дадената от работодателя правна квалификация на нарушенията не е осн. по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Доводите на касатора за неправилност на въззивното решение – необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, са за касационни основания по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК / ТР №1/19.02.10 г./. Респективно произнасянето по основанията за допускане на обжалването – чл.288 ГПК е различно по цел и обхват от това по основателността на жалбата – чл.290 и сл. от ГПК / ТР №2/28.09.11 г./.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №322/12 г. от 16.07.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: