3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София, 06.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. ч.гр. д. № 578 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 328 от 14.07.2010 г. по ч.гр.д. № 330/2010 г. на В. окръжен съд е потвърдено определение от 18.05.2008 г. на Б. районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 362 от 25.01.2010 г., подадена от АД “В.”, гр. С. за възстановяване на срока за обжалване на решение № 362 от 25.01.2010 г. по гр.д. № 125/2008 г.
Срещу определението на В. окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 2066 от 06.08.2010 година, подадена от “В.” АД, гр. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос: съставлява ли “особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК получаване на препис от решението след изтичане на посочения в него срок за обжалването му, се явява от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство за възстановяване на процесуален срок.
Обстоятелствата по делото са следните:
Предмет на гр.д. № 125/2008 г. на Б. районен съд са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. Й. Ж. от с. Г. Л., област Видин против “В.” АД, гр. С.. В съдебно заседание на 11.11.2009 г., съдът е дал ход по същество на делото и е определил дата на обявяване на решението си на 25.11.2009 г. С решение № 115 от 23.11.2009 година, първоинстанционния съд е уважил предявените искове, вписвайки в съдебния акт, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 25.11.2009 г. Препис от решението е бил връчен на АД “В.” на 23.12.2009 г. чрез негов служител с юридическо образование. Първоинстанционното решение не е обжалвано в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.
С молба вх. № 362 от 28.01.2010 г., подадена от АД “В.”е поискано възстановяване на срока за обжалване на решение № 115 от 23.11.2009 година по гр.д. № 125/2008 г. на Б. районен съд. Като причина за пропускането на срока е посочено обстоятелството, че приелият съдебните книжа служител е преценил, че към момента на получаване на съобщението срокът за обжалване на решението е изтекъл, поради което не е уведомил ръководството на дружеството, а този пропуск е по причина на съдържащата се в съдебния акт неверна информация за срока на обжалването му. С определение от 18.05.2010 година, Б. районен съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 328 от 14.07.2010 г. по ч.гр.д. № 330/2010 г. на В. окръжен съд. Въззивният съд е приел, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК. Приел е, че посочената в съдебния акт начална дата на срока за обжалване съответства на обявената съобразно чл. 315, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на В. окръжен съд. Обуславящият изхода на делото процесуален въпрос: съставлява ли “особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК получаване на препис от решението след изтичане на посочения в него срок за обжалването му не налага промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдига неразрешен процесуален аспект по приложението на чл. 315, ал.2 ГПК. В съответствие с утвърдената съдебна практика съдът е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал.1 ГПК (отм.), каквито са природни бедствия, прекъсване на пътищата, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната. В съответствие с утвърдената съдебна практика, израз на която са приложените към частната касационна жалба съдебни актове са и изводите, че срокът за обжалване на съдебните решения, постановени в бързо производство по реда на Глава Х. ГПК, тече от деня, обявен от съда в заседанието за разглеждане на делото (чл. 315 ГПК); че връчването на съдебният акт, постановен по реда на бързото производство е в изпълнение на чл. 7, ал.2 ГПК, но няма отношение към началото на срока за обжалването му; че неявяването на страната в заседанието по съществото на делото, в което съдът определя деня за обявяване на решението, от който момент тече срока за обжалването му, не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. ГПК – допуснатият от страната процесуален пропуск в резултат на липса на проявена грижа при водене на делото не може да бъде отстранен в производство за възстановяване на определения в закона срок за обжалване на съдебното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 328 от 14.07.2010 г. по ч.гр.д. № 330/2010 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: