1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
ГР. С., 01.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1202/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №6613/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Д. Н. срещу касатора по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „ директор направление здравноосигурителни плащания”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й допълнителни основания. Намира , че материалноправните въпроси от предмета на спора: 1. за приложимостта на чл.329 от КТ в случаите, в които работодателят не следва / не е длъжен/ да извършва подбор поради съкращаване на единствена длъжност и може ли съдът да извършва проверка на извършен незадължителен подбор и 2. за значението на термина „реално съкращаване на щата”, след като са налице доказателства за промяна в щатното разписание с премахване на длъжността на ищцата, са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В. съд е приел, че уволнението е незаконно по две групи съображения, всяка от които води до този извод. На първо място работодателят не е установил реално съкращаване на щата за длъжността на ищцата – налице са организационни промени, като не е доказано премахването на самата тр. функция. На второ място работодателят не е установил законосъобразен подбор. Наистина, ако съкратената бройка е единствена, както твърди ответникът по иска, подборът не е задължителен, но ако работодателят е упражнил правото си на подбор/ както според ГС е в случая/, извършеният подбор подлежи на съдебен контрол за спазване на чл.329 от КТ.
Поставените от касатора въпроси се основават на фактически предпоставки, различни от установените от въззивния съд. В практиката на ВКС/ такава по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК са само влезлите в сила решения по чл.290 от ГПК и определения по чл.274, ал.3 от ГПК – ТР №1819.02.10 г. и №2/28.09.11 г./ е утвърдено разбирането, че съкращаването на щата е реално, когато е премахната тр. функция за длъжността, с основното й съдържание. Ако тр. функция е останала под друго име / както твърди ищцата/ са налице организационни промени, но не и реално съкращаване на щата, като основание за уволнение. В този см. са напр. р. по гр.д. №1227/10 г. на трето г.о., по гр.д. №874/11 г. на четвърто г.о. на ВКС и др..
При съкращаване на единствена щатна бройка подборът не е задължителен за работодателя. Ако обаче той упражни правото си на подбор, законосъобразното му извършване по критериите на чл.329 от КТ подлежи на съдебен контрол. В случая работодателя е твърдял, че няма задължение да извърши подбор, но е представил доказателства – протокол за извършен такъв, което сочи, че е упражнил правото си на подбор. Ищцата е оспорила законосъобразността на подбора и въззивният съд е извършил проверка за това, съобр. цитираните в решението му указания на ТР №3/16.01.12 г., р. по гр.д. №1095/09 г. на четвърто г.о. на ВКС и др.
Така основанието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК не е налице.
Противоречието по т.2 от с.р. се установява при съпоставка на даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос с това в решения на ВКС, по реда на ГПК отм. и във вл. в сила решения на въззивни и първоинстанционни съдилища. Такова противоречие в случая не се установява – представените решения по гр.д. №1163/93 г. и по гр.д. №1016/92 г. са за задължението на работодателя да извърши подбор, като част от правото му да уволни работника и са неотносими за случая. Няма данни представеното решение на ОС София да е вл. в сила, а представените определения по чл.288 от ГПК не са практика по см. на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 г.
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК не е мотивирано със специфичните му цел и предпоставки, посочени в ТР №1/10 г. – неясен, непълен или противоречив, обикновено нов закон, чието тълкуване се налага за еднакво прилагане по въпроса или липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване при променени обществени условия и законодателство практика. Тези предпоставки касаторът не твърди и не обосновава. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК, затова изложените доводи за неправилност на изводите на въззивния съд са извън предмета на това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №6613/12 г. от 15.06.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: