О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
С., 06.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.07.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №433/12 г., Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. К. срещу въззивното определение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №137/12 г., с което е оставено без разглеждане искането й да се присъдят сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима и основателна.
За да остави без разглеждане искането за разноски в производството по чл.248 от ГПК въззивният съд е приел, че страната ги е поискала своевременно, но не е представила до приключване на последното по делото заседание пред тази инстанция списък на разноските. Представянето на списък е процесуална предпоставка за изменение на решението с присъждане на разноски – страната която не е представила списък на разноските в определения от закона срок няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските – чл.80 ГПК.
Тези изводи са незаконосъобразни и противоречат на трайната и преобладаваща практика на ВКС, както се сочи и в частната жалба. В цитираните там определения, постановени по сходни казуси, е застъпено становището, че „съчетаното тълкуване на разпоредбата на чл.80 ГПК и тази на чл.248, ал. 1 ГПК дава основание да се приеме, че липсата на списък по чл.80 ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не и за допълването му при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях, което му задължение произтича от императивната разпоредба на чл.81 от ГПК при своевременно заявено искане за тяхното присъждане“ / опр. по ч.т.д. №299/12 г. на второ т.о. на ВКС/. Освен това разноските пред въззивния съд се изразяват в еднократен и надлежно удостоверен с пълномощно разход за адвокатско възнаграждение, а в такъв случай представянето на списък за тях не е необходимо – опр. по гр.д. №1527/10 г. на четвърто г.о.
Обжалваното въззивно определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на ОС за разглеждане на искането на частната жалбоподателка за допълване на въззивното решение с произнасяне за разноските.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд Хасково от 17.05.12 г. по в.гр.д. №137/12 г.
Връща делото на този съд за разглеждане на искането на Ж. К. за допълване на въззивното решение по делото с произнасяне за разноските.
32
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: