3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
ГР. С., 24.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.04.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1021/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Г. и Д. Г. срещу въззивното решение на Бургаски апелативен съд /АС/ по гр.д. №127/03 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен искът на В. и Ц. П. срещу касаторите по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като е обявен за нищожен, поради привидност, сключеният между страните с нот. акт №4/99 г. договор за замяна на недвижими имоти, описани по делото и в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение / данъчната оценка на имота е над 5 000 лв., видно от опр. по гр.д. №1499/00 г. на РС Бургас, с което делото е изпратено по подсъдност на ОС Бургас/ и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставят като значими за спора въпросите / смислово уточнени, за да се избегнат повторения/: представлява ли начало на писмено доказателство по чл.134, ал.2 ГПК, отм. документ, който изхожда от ищците и материализира тяхно волеизявление, а не такова на ответната страна, която оспорва доводите за привидност на сделката; ако в съставения от ответника, на когото се противопоставя привидност на сделката, документ не се съдържа ясното й и категорично признание, съставлява ли този документ начало на писмено доказателство по чл.134, ал.2 ГПК. Твърдят , че тези въпроси са решени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК и ГПК, отм..
В. съд е уважил иска, като е приел, че замяната прикрива продажба, сключена за да обезпечи връщането на даден на ищеца П. от отв. Г. паричен заем. За разкриване на привидността се е позовал на събраните по делото доказателства, преценявайки ги поотделно и в съвкупност – декларациите на ответника при изповядване на сделката, където не е посочен предоставеният от него в замяна имот / има данни, че нотариусът е отказал да изповяда продажба на имота на ищците и затова била сключена замяна/, признанията на ответника по воденото срещу него нохд №778/11 г. на БОС и свидетелските показания. Въз основа на доказателствата е приел, че между ищеца и ответника е сключен договор за заем на 40-50 000 щ.д. и съглашение, с което предварително уговарят начин за удовлетворяване на кредитора, различен от уредения в закона. Това съглашение, прикрито със сключения симулативен договор за замяна, е нищожно на осн. чл.152 ЗЗД. Привидността на замяната и целта на прикритата продажба личат и от поведението на страните след замяната – ищците подписали пълномощно за продажба на получения от тях в замяна имот и само три дни след замяната, той отново бил купен от ответника / сега касатор/.
Изводите на въззивния съд съответстват на трайната и ръководна практика на ВКС за подобни случаи, вкл. цитираната от страните. Ценените документи материализират изявления на ответника по иска / декларациите по нотариалното дело/ и удостоверяват негови изявления пред държавен орган/протоколите по нохд/, които правят вероятна симулацията, като в този случай за пълното й разкриване могат да се събират и ценят св. показания –р. по гр.д. №990/02 г. на второ г.о., по грл.д. №907/13 г. на първо г.о. , р. по гр.д. №1014/08 г. и гр.д. №43/02 г. на четвърто г.о.
В. съд не се е позовал на обратно писмо, което изхожда от противната по договора страна и разкрива напълно симулацията, без да са необходими други доказателства, затова представената във връзка с обратното писмо практика на ВКС е неотносима към решаващите мотиви на АС по иска. Специално за хипотеза като процесната – разкрита привидност на сделка, с която се прикрива недопустимо съглашение за обезпечаване връщането на заета сума чрез продажба на имот на длъжника, е р. по гр.д. №1206/10 г. на четвърто г.о.,по чл.290 от ГПК. Там е посочено: „Структурно близка до симулативната е фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. За установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение. Когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем; да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства”.
И в случая ОС е обсъдил всички доказателства за установяване на заемното правоотношение и нищожността на прикритата с привидна замяна продажба на имота на ищците, в обезпечение и за събиране на дълга по договора за заем – арг. от чл.17, ал.1 ЗЗД.
Поставените въпроси са преиначени спрямо изводите на АС по спора и не отчитат в пълнота предмета му, така както е заявен с исковата молба и разгледан от АС. Затова не представляват общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №127/03 г. от 16.10.13 г., в частта, с която искът е уважен.
Осъжда А. Ж. Г. и Д. Ж. Г. да заплатят на В. Д. П. и Ц. З. П. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстнциа в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: