2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1096
гр. София, 07.12.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 380/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
З. Т. Г. и Г. Т. Г. чрез пълномощника им адв.К. С. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1225 от 24.08.2009г. по гр.д.№ 1338/2007г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Е. К. Х. и О. Д. Х. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че въззивното решение е правилно.
С обжалваното решение В. окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, ХХ състав № 1247 от 02.05.2007г. по гр.д.№ 1625/2006г. и е отхвърлил иска на З. Т. Г. и Г. Т. Г. против Е. К. Х. и О. Д. Х. за предаване владението на имот в[населено място], кв.”В.” м.”Корията” , заснет с пл.№ 267 с площ от 1028 кв.м. по Кадастралния план, одобрен през 1985г.
Въззивният съд е приел, че ищците не могат да се легитимират като собственици на спорния имот, защото не е налице завършващият елемент от реституционната процедура, а именно издаване на заверена от Общинската служба по земеделие скица за възстановената реална част от имот пл.№ 267 , респективно имот 10197 по Кадастралния план от 1956г. Съдът е изложил съображения, че решението на поземлената комисия , с което ищците се легитимират като собственици е постановено на 21.01.1997г. Към този момент е действала редакцията на чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ от 1996г. , съгласно която при възстановяване на правото на собственост върху земи в реални граници в решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и към него се прилага скица на имота. В случая е възстановена част от имот пл.№ 267 по Кадастралния план на кв.”В.” с площ от 0.428 кв.м., а за останалите 600 кв.м. е постановен отказ за възстановяване. При липса на допълнителна индивидуализация на двете части от имота – възстановена и невъзстановена към настоящия момент не може да се установи коя е реалната част, която е възстановена и поради това макар да е посочен планоснимачния номер на имота, конститутивният ефект на решението не е настъпил.
Решаващият извод на съда за реда за възстановяване на собствеността на земеделските земи е съобразен изцяло със задължителната практика на ВКС – ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК, с което се приема, че земеделските земи се възстановяват по административен ред и само при положително решение, отговарящо на изискванията на чл. 18ж ППЗСПЗЗ собствеността се счита възстановена. В този смисъл е и цитираното от самите касатори решение № 2089 от 02.02.2004г. по гр.д.№ 2782/2001г. на ВКС, ІV г.о. , че решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността , придружено със скица към него легитимира правоимащите като собственици. При наличие на задължителна съдебна практика, решение на състав на ВКС, което се отклонява от нея, каквото е направеното обобщение на решение № 44/2004г. на ВКС, ІV г.о. при публикуването му не обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, на което се позовават касаторите в основното и допълнително изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК след като в обжалваното решение е съобразена задължителната практика. Посочената от касаторите съдебна практика във връзка с предпоставките за изкупуване на земята по §4а ПЗР ЗСПЗЗ не е относима към решаващите изводи на съда, защото съдът е отхвърлил иска като е приел, че ищците не са доказали придобиването на собствеността на твърдяното в исковата молба основание. В останалата част на изложението по чл.284 ал.3 ГПК са развити доводи за неправилност на решението, които са неотносими към производството по чл.288 ГПК. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1225 от 24.08.2009г. по гр.д.№ 1338/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: