1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
ГР. С., 01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3705/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №1720/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като погасен по давност искът на касатора срещу Окръжен съд Кюстендил по чл.2, ал.1,т.6 от З., за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” при по –тежък / специален/ от определения от съда с изменението на присъдата усилено строг режим за периода 24.04.98 г. до 11.04.2000 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК и по ГПК, отм., /последната е в обхвата на осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г./ въпросите: Как се изчислява срокът, който се брои по години и може ли съдът да приеме, че последният ден от срока не се включва в изчисляването му; когато ищецът търпи вреди за период от време, необходимо ли е да доказва какви вреди търпи за всеки ден от периода.
В. съд е приел, че давностният срок е петгодишен, започва да тече от деня, предхождащ този, в който режимът на изтърпяване на наказанието фактически е изменен в по-лек – 11.04.2000 г. и е изтекъл към подаване на исковата молба по пощата – чл.34, ал.2 ГПК, отм. на 11.04.05 г.. Дори да се приеме, че и на 11.04.00 г., когато и за който ден е удостоверено /на л.41 и 66 от делото на СГС/ привеждането на ищеца на по – лекия режим, той все още е изтърпявал наказанието при по-тежкия специален режим, то не се установява да е претърпял вреди за посочения ден.
Така приетото за броенето на давностния срок противоречи на приложената трайна практика за броенето на сроковете по чл.34, ал.2 и чл.33, ал.4 ГПК, отм. и чл.72 ЗЗД / 10.04.2005 г., видно от книгата за кореспонденция на затвора е неприсъствен ден/ и е решаващо за резултата от спора. Затова обжалването следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1720/12 г. от 17.12.12 г.
Да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: