ОПРЕДЕЛ EH И Е
№ 966
С., 05.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 658 по
описа за 2010г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Риза М.,чрез процесуалния си представител-адвокат А. против въззикно решение от 22.12.2009г.по в.гр.д.№ 857 по описа за 2009г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 89 от 17.07.2009г. по гр.д. № 1337/08г.на Добрички районен съд,с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор от 15.11.1999г.за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в [населено място],с^лючен с н.а.№ 92 т.1 рег.№ 2868 д.100/99г.- поради липса на съгласие,накърняване на добрите нрави и привидност на договора и на основание чл.27 от ЗЗД аз унищожение на същия като сключен при грешка.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочат всички
възможни хипотези на чл.280 ал.1 /т.1,2 и 3/ от ГПК по поставения въпрос :
дали с поведението си и с предприетите от нея действия ответницата- в качеството сй на купувач по сделката е действала недобросъвестно,като е целяла да увреди продавача и дали е създала обективни пречки за свободното договаряне,в нарушение на разпоредбите на чл.9 и чл.12 от ЗЗД. Позовава се на две казуални решения на ВКС- № 1444 от 4.11.1999 по гр.д.№ 753/99г. на V г.о. и № 160 от 14.03.2005г.по гр.д.№ 325/04г.на II г.о.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната
страна.Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещуподлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да сe произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззвиният съд след като е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,включително и тези,които са свързани с поведението на купувача по сделката, е приел,че не е допуснато нарушение на морално-етични норми и сделката не е симулативна,както и цената по нея не е привидно уговорена.Отделно е счел,че за ищеца не може да се направи извод,че е извършил волеизявлението си по процесната сделка при грешка,защото за него като човек,който е бил консултиран от адвокат за сделката,като нормален човек-притежаващ елементарни познания за съдържанието на понятията „проджба“ и „цена“ и след като му е прочетено от нотариус съдържанието на акта,няма как да се приеме,че е с неверни престави и въобще не знае за обстоятелствата,които са имали значение за формиране на вътрешната му воля.
При така изложените факти настоящия съдебен състав намира,че поставеният от касатора въпрос,свързан с поведението и предприетите от ответницата по делото деиствия,във връзка със сключване на процесната сделка – не е от значение за изхода на спора,тъй като не това поведение е определящото за предмета на делото и за решаващите мотиви на съда. Следователно-в случая не е налице посоченото в т.1 от TP №1/2009г.на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС- общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определящо рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.
Отделно-настоящия съдебен състав приема, че не е налице никое и от специалните основание по чл.280, ал.1 ГПК. Това е така, защото касаторът не позовава на конкретно тълкувателно решение, постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, за да се коментира основанието по т.1, представените две казуални решение нямат връзка с поставения въпрос и въз основа на тях не може да се направи извод за противоречие в разрешаването му между тях и въззивното решение, за да се счете, че е налице основанието по т.2 и поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла , изяснен в т.4 от ТР № 1/2009 година на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното,като счита,че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на постановения въззивен акт, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О ПРЕДЕ ЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2009г.по в.гр.д.№ 857 по описа за 2009г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.