1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
ГР. С., 27.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.01.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1025/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министрество на вътрешните работи/МВР/ срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №10438/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение касаторът и Прокуратурата на РБ са осъдени да заплатят солидарно на Н. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв./ при претендирани 8 хил./, на осн. чл.2, т.2 от З..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че с въззивното решение в противоречие с чл.7 от З. е прието, че МВР е пасивно материалноправно легитимирано по иска. Това становище противоречи и на задължителната и константна практика на ВКС – ТР №3/04 г. и приложените две решения по реда на ГПК, отм.. Намира също, че въпросът за въззивния контрол, очертан с нормата на чл.269 от ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В. съд е нарушил съществено тази процесуална норма, като не е разгледал наведеното от касатора като въззивник възражение за липса на пасивна легитимация по иска.
Противоречието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК при решаване на първия от въпросите не се установява. В приложеното Р №1070/93 г. на ВКС, четвърто г.о. е прието, че МФ като представител на държавата по чл.18 от ГПК отм., не е пасивно легитимиран ответник по иска по З.. Такива са държавните органи, чиито длъжностни лица/намиращи се в служебно или тр. правоотношение с органа/ са причинили вредите с виновното си и противоправно поведение. Същото е прието и в ТР №3/04 г., т.6. В случая се претендират вреди от действията на органите на полицейско производство по образуваните срещу касатора и прекратени дознания. Съгласно чл.408а от НПК отм. и чл.59 и 60 от ЗМВР отм. дознателите са служители на МВР /това се сочи и в трайната практика на съдилищата – напр. Р №1016/09 г. по гр.д. №2745/08 г. на АС-София/ или в случая качеството на касатора е различно от това на МФ в приложеното решение. Във второто приложено решение на ВКС №1402/08 г. искът срещу МВР по чл.1 от З. е приет за неоснователен и отхвърлен, поради несъставомерност на сочените за вредоносни действия на този ответник. Така отново не се установява противоречие при разрешаване на въпроса за пасивната легитимация на МВР по иска за обезщетяване на вреди от незаконно / прекратено/ наказателно производство /дознание/, по чл.2, т.2 от ГПК. Освен това, касаторът се позовава на настъпило по силата на изменения в ЗМВР от 2008 г. – чл.14 и пар.109, при висящност на производството по делото правоприемство, което е без значение с оглед чл.226, ал.1 и 3 от ГПК /ППВС №2/77 г., т.10/.
По въпроса за правомощията на въззивната инстанция по чл.269 от ГПК има практика на ВКС по чл.290 от ГПК , каквато е решението по соченото от касатора гр.д. №917/09 г. на четвърто г.о., а също и Р по гр.д. №1086/09 г. на второ г.о., по гр.д. №378/09 г. на четвърто г.о. и др. Наличието й по въпроса изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК според разясненото в ТР №1/19.02.10 г. В изложението се твърди процесуално нарушение на въззивния съд, който не е разгледал довода на касатора като въззивник за липса на пасивна легитимация по иска. Този довод обаче е разгледан от АС, който е приел, че искът правилно е насочен срещу държавните органи – юр. лица Прокуратура и МВР, от чиито действия или бездействия са причинени вредите. Въпросът за правилността на този извод е от съществото на спора, сочи на осн. по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не го разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. № 10438/10 г. от 13.03.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: