1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1311
Гр. С., 22.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.11.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №838/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Я. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово / ОС/ по гр.д. №97/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважена молбата на Р. О. по чл.127а от СК – дадено е заместващо съгласието на касатора разрешение за издаване на задграничен паспорт на четирите малолетни деца на страните и за еднократното им пътуване в чужбина – за един месец през календарната 2012 г. до Р Турция, заедно с майката.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Освен тази обща предпоставка за допускане на обжалването, намира че въпросът за служебното начало в гражданския процес относно задълженията на съда по чл.131 и чл.146, ал.2 от ГПК и „води ли неизяснеността на делото от фактическа страна и неуказването, че за факти от значение за делото не се сочат доказателства, както и водят ли тези процесуални нарушения до неправилност на решението” е решен в противоречие с р. по гр.д. №1521/00 г. на пето гр. отд. на ВКС и по т.д. №822/10 г. на второ т.о. на ВКС – осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. От значение за спора и за точното прилагане на закона, тъй като по него няма задължителна и ръководна тълкувателна практика, е материалноправният въпрос „ за злоупотребата с конституционно гарантираните права на гражданите” / с изключение на свободата на словото, която е застъпена в съд. практика/.
Решението не е постановено по нередовна искова молба – в съд. заседание на 14.12.11 г. е направено уточнение в петитума, а именно, че се иска разрешение за еднократно пътуване на децата с майка им, за срок от един месец, до Р Турция. По това искане в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №1052/10 г. и №900/09 г. на четвърто г.о., са се произнесли районният, а след това и ОС. Затова доводът на касатора, за вероятна недопустимост на въззивното решение е неоснователен.
Вторият от въпросите по същността си е оплакване за неправилност на въззивното решение – чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не го разглежда в това производство. Освен това въпросът не съответства на данните по делото – първоинст. съд е изготвил подробен доклад, вкл. за признатите права и обстоятелства, за обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване и за фактите, подлежащи на доказване и разпределението на доказателствената тежест за тях – чл.146 от ГПК.
Третият въпрос не е ясно и точно /конкретно/ формулиран, не е посочена и връзката му с предмета на спора. Затова не представлява обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №97/12 г. от 19.04.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: