1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
ГР. С., 12.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №29/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез Апелативна прокуратура – С. срещу въззивното решение по гр.д. №1648/12 г. на Апелативен съд С. /АС/ в частта, с която са уважени исковете на Н. С. и И. Ч. срещу касатора с пр. осн.2., ал.1,т.2 от З. и по допускане на обжалването.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че въпросът за задължителната преценка на всички конкретни обстоятелства на случая при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост е решен от АС в противоречие с ППВС №4/68 г., т.11 и ТР №3/05 г., т.3. За причинната връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди не са изложени мотиви в противоречие с ТР №1/01 г., т.19. М. въпрос за определяне размера на обезщетението по справедливост – чл.52 от ЗЗД, вр. с чл.4 от З. – се решава противоречиво от съдилищата, като в сходни случаи се присъждат обезщетения с голяма разлика. За установяване на противоречието прилага 2 решения на ВКС и едно на Пловдивски апелативен съд, по реда на ГПК, отм.
С. противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата не се установява. За да определи на двамата ищци обезщетение по чл.52 от ЗЗД в размер на по 12 000 лв. въззивният съд е приел, че наказателното преследване срещу тях по обвинението по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 и чл.20 от НК, е продължило 11 години и 3 месеца / от 1997 до 2008 г./, което не може да се определи за разумен срок на разследване. Пострадалите са понесли всички негативи от обвинението в тежко умишлено престъпление от общ характер.Взетата мярка за неотклонение е парична гаранция. За близо осем години им е наложена и ограничителна мярка – забрана да напускат РБ. От събраните доказателства, според АС е установено, че ищците, които имат чисто съдебно минало, трудно понесли положението си на обвиняеми, преживели и семейни проблеми във връзка с натрупалото се напрежение от обвинението. Подробно са изложени мотиви за причинната връзка между предявените за обезщетяване вреди и наказателното преследване. Мотивирано е отхвърлено възражението на ответника по иска за съпричиняване на вредите от пострадалите с извънпроцесуалното им поведение. Така обезщетението за неимуществени вреди е определено с отчитане на конкретните обстоятелства по случая и след установяване на причинната връзка между незаконното обвинение и вредите.
По размер обезщетението не се различава значително от присъдените за подобни случаи с представените от касатора решения. Така с р. по гр.д. №816/08 г. на второ г.о. на ВКС е присъдено обезщетение от 15 000 лв. за незаконно обвинение по чл.301, ал.1 от НК, същата мярка за неотклонение при чисто съдебно минало на ищеца, продължителност на наказателното преследване под 5 години, но по- интензивни по изражение морални вреди / медийна разгласа на обвинението при длъжността – полицай и засегнато добро име на пострадалия/. С р. по гр.д. №2496/08 г. на първо г.о. на ВКС е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лв. за продължило около 10 години наказателно преследване за престъпления по чл.116, т.9 НК и чл.339, ал.1, вр. с чл.20 от НК. Първоначално взетата мярка е „задържане под стража”.Установените морални вреди са сходни по изражение с тези по настоящото дело – негативни изживявания, семейни проблеми. Отчетен е обаче периодът на понасяне на вредите – 1991 -2001 г. и съответстващата му покупателна способност на парите. С решението на Пловдивски АС по гр.д. №1002/07 г. е иск в размер от общо 25 000 лв. за обезщетяване неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.115 НК със задържане под стража, довело до животоопасно увреждане на здравето на пострадалия., поради неустановеност на предпоставките за възникване на деликтната отговорност на ответника. Тези предпоставки в случая са приети за установени от АС и това не се оспорва от касатора
С. от касатора противоречие по чл.280 , ал.1,т.1 и 2 от ГПК не се установява, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1648/12 г. от 15.10.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: