1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
ГР. С., 20.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр .д. №1128/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на К. Р. и на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник /ОС/ по гр.д. №781/11 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от общо 16 334 лв. предявеният от К. Р. срещу [фирма] иск по чл.200 от КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от тр. злополука. В частта до пълния размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен. Отхвърлени са и исковете на същото основание и между същите страни за присъждане на имуществени вреди от разликата между тр. възнаграждение, което ищецът би получавал като здрав на заеманата при злополуката длъжност „шлосер” и обезщетението от бюрото по труда за посочения период, предявен в размер на 3 685 лв., както и от разликата между тр. възнаграждение и пенсията за инвалидност за посочения период, до навършване на общата пенсионна възраст от ищеца, предявен в размер на 201 838 лв..
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са допустими срещу въззивното решение, постановено по исковете с цена над 5000 лв. – чл.280, ал.2 от ГПК. В. решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер / с цена/ 3 685 лв., изразяващи се в посочената по-горе разлика не подлежи на обжалване и жалбата на ищеца срещу него следва да остане без разглеждане.
В. съд е приел, че ищецът е претърпял тр. злополука на 27.02.08 г., довела до 50 % трайна неработоспособност. Допринесъл е за настъпването на тр. злополука с груба небрежност, като степента на съпричиняване е определена на 1/3. При отчитане на претърпените от ищеца болки и страдание, характера и трайността на увреждането /ампутирани пръсти на левия крак/ ОС е определил обезщетението за неимуществени вреди на 60 000 лв. Намалил го съответно на степента на съпричиняване и с изплатената на ищеца застрахователна сума и му е присъдил разликата от 16 334 лв. по предявения иск с пр. осн. чл.200 от КТ.
Отхвърлил е иска по чл.200, ал.3 от КТ за обезщетяване на имуществени вреди от разликата между тр. възнаграждение за заеманата при злополуката длъжност и пенсията за инвалидност, като е приел, че тр. правоотношение между страните е прекратено преди отпускане на пенсията , на осн. чл.331 от КТ и претендираната вреда не е в причинна връзка с трудовата злополука и намалената трудоспособност на ищеца.
Ищецът Р. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете му са отхвърлени. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Не поставя обаче конкретен правен въпрос в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания за допускане на обжалването. Излага обстойни доводи за неправилност/ необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила с необсъждане на доказателства/ на изводите на въззивния съд относно недължимостта на обезщетението за имуществени вреди при пожизнената инвалидност на пострадалия и съпричиняването на злополуката с груба небрежност от негова страна. Сочи, че подава жалбата на осн. чл.281,т.3, вр. с чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Според касатора: „Тълкуването на правните норми и тяхното правилно приложение водят до единствено законосъобразния извод, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – неимуществената и имуществена отговорност на работодателя за вреди от тр. злополука”. Правилното решаване на този въпрос и на процесуалния за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК, за което е възразил и ответникът по тази жалба. В производството по чл.288 от ГПК съдът не се произнася по доводите от съществото на спора, наведени с касационната жалба – ТР №1/19.02.10 г. и №2/28.09.11 г.. В това производство касаторът е длъжен да посочи ясно и точно правен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на обжалването и да обоснове допълнителните основания по т.1-3 със съдържанието им, разяснено в ТР №1/19.02.10 г. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението към нея. Н. на правен въпрос като обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допуска обжалването. Обжалване не може да се допусне и поради необосноваване на допълнителните основания по т.1-3. Както се посочи, те не съвпадат с осн. по чл.281,т.3 от ГПК, а в случая доводите в изложението на касатора са за последните. Затова по тази жалба касационно обжалване на решението на ОС не следва да се допуска.
К. – отв. по исковете [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1 ГПК с всички допълнителни основания. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г., т.11 по процесуалния въпрос за посочване от съда на всички обстоятелства, от значение за размера на претендираното обезщетение по чл.52 от ЗЗД и за степента на съпричиняване – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въпросът за грубата небрежност по чл.201,ал.2 от КТ се решава противоречиво от съда и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото –осн. по чл.280, ал.1, т.2 и 3. М. въпрос за прилагане на справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди е решен в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата – ППВС №4/68 г., р. по гр.д. №238/07 г. на АС – София. Според касатора, в противоречие с тази практика въззивният съд е занижил степента на съпричиняване на злополуката от страна на работника и е завишил размера на обезщетението, определяйки го в размер по-висок от определения от районния съд по същото дело.
Сочените основания по чл.280, ал.1 от ГПК не са налице. В. съд е изложил подробно обстоятелствата от значение за размера на обезщетението – характера на увреждането, продължителността и интензитета на страданието, възрастта на пострадалия и цялостното отражение на увреждането върху личността му и качеството на живот. Пострадалият е претърпял 2 операции и е бил временно нетрудоспособен за 391 дни. Преживял е силен психичен стрес. У. в случая е трайна и необратима – ампутирана е част от лявото стъпало, при остатъчна болезненост и неблагоприятна прогноза за възникване на трофични промени и проблеми в походката. Пострадалият – род. през 1967 г., е сравнително млад и в трудоспособна възраст, претърпените значителни болки и неудобства и трайните последици от увреждането са се отразили негативно на самочувствието, личната му и професионална реализация. Така не е налице противоречие на въззивното решение с посочената от касатора задължителна и трайна практика относно съдържанието и прилагането на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Не е налице и соченото от касатора противоречиво решаване на въпроса за грубата небрежност по см. на чл.201,ал.2 от КТ. В. съд е приел въз основа на конкретните данни по делото, че ищецът е действал самонадеяно – нарушил е цитираната инструкция за безопасност, която го задължава да стои извън зоната на работа на крана и е останал под повдигнатия и след това спуснат от краниста товар. Така виновно е съпричинил вредоносния резултат. Грубата небрежност, независимо от определянето й с наказателноправни понятия – като самонадеяност/ р. по гр.д. №1248/10 г. трето г.о. на ВКС/, или с граждански – като липса на грижата, която и най – небрежния към работите си би положил / р. по гр.д. №434/11 г., трето г.о. на ВКС/, се изразява в съзнателно и укоримо поведение на пострадалия, с което допринася за вредоносния резултат, както е приел и въззивният съд. Конкретната степен на съпричиняване е въпрос на фактическа преценка, която ВКС не прави / и не контролира/ в това производство. Така не е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и по двете жалби и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №781/11 г. от 4.04.12 г. по иска с пр. осн. чл.200 от КТ за имуществени вреди от разликата между тр. възнаграждение и обезщетението за безработица, с цена под 5 000 лв.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на посоченото въззивно решение в останалата му част по жалбите на К. Р. и [фирма], [населено място].
Определението, в частта за оставяне жалбата без разглеждане, подлeжи на обжалване с ч. жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: