1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1045
ГР. София, 27.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.10.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №784/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София погр.д. №784/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу [заличено име на фирма], гр. Нови И. иск за сумата от 10 164 лв., представляващи възнаграждение / обезщетение/ за неползван отпуск за периода 1999 г. -2003 г. по договор за възлагане на управлението на дружеството.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава и на трите точки. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона материалноправните въпроси: 1.води ли неподписването на писмения договор за възлагане на управлението от представител на дружеството до нищожността му, ако се изпълнява от дружеството и приложима ли е в случая разпоредбата на чл.301 от ТЗ; 2. от кой момент възниква правото на изпълнителния директор да представлява дружеството и необходим ли е за това договор за възлагане на управлението; 3. може ли дейността на изпълнителния директор, избран по предвидения от закона и устава на АД ред да се квалифицира по чл.60 от ЗЗД;4. представлява ли претендираното обезщетение за неползван отпуск обезщетение за неизпълнен договор и от кога започва да тече давността за него. Поставя в сочения контекст и процесуалните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и може ли да основе решението си само на част от тях – тези за нищожността на договора за управление.
Материалноправният въпрос по т.2 е без значение за спора, а този по т.3 е по приложението на материалния закон към фактите по делото и е относим към правилността на решението – осн. по чл.281, т.3 от ГПК, за която съдът не се произнася в това производство. За процесния период ищецът е изпълнявал функциите на изп. директор на дружеството, макар да липсват доказателства да е избран за такъв от съвета на директорите /СД/ по чл.22, т.4 от устава на дружеството, а договорът за възлагане на управлението между него и дружеството чрез СД, представляван от председателя му не носи подписа на последния, което е установено по делото и не се оспорва от касатора.
При липсата на писмен договор АС е приел, че между страните не е договорено ищецът като изпълнителен директор да ползва отпуск и съответно – да получи възнаграждение /обезщетение / за него. Приетото не противоречи с представените: Р №827/07 г. на ВКС, ТК – там се разисква възможността член на СД да претендира следващото му се по закон и устав възнаграждение за възложената работа, като част от същественото договорно съдържание; Р №1527/02 г. на ВКС, V-то г.о. №318/03 г. на ВКС, ТК – в което е посочена възможността да се иска обезщетение при предсрочно неправомерно прекратяване на договора от възложителя и Р по гр.д. № 4402/03 г. на СГС, без данни за влизане в сила – отнасящо се пак за претенция за възнаграждение по договор за управление, след като ищцата е избрана за изпълнителен директор. В решенията договорът за възлагане на управлението е определен като двустранен, възмезден, консенсуален и неформален / т.е. не е необходима писмена форма за действителността му/. Последното обаче не изключва установяването на действаща за процесния период клауза за ползване на отпуск, предпоставяща възнаграждение и респ. обезщетение за него, която е факултативна и страните я уговарят по своя преценка. Такава клауза по делото не е доказана – представените протоколи на СД и на Общото събрание на АД и счетоводната експертиза не установяват съществуването и изпълнението й от дружеството / във връзка с въпроса по т.1 /. За част от периода обезщетение не е начислено, а начисленото за друга част – сторнирано като недължимо от дружеството и отнесено към печалбата му. Договор за възлагане на управлението на дружеството на ищеца, като изп. директор не е осчетоводен от дружеството, защото не подлежи на осчетоводяване, а размерът на възнаграждението на изп. директор е определян с решения на общото събрание / експертиза пред АС/ .
Поради изложеното поставените процесуални въпроси не са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК по прилагането на чл.188 от ГПК , отм. – доказателствата по делото са ценени с оглед установяване на основанието – договорната клауза за отпуск и обезщетение за него / независимо от дадената квалификация на правоотношението по чл.60 от ЗЗД/ и при обсъждане на доводите на страните във връзка с предмета на спора, както сочи и представеното Р №378/88 на ВС.
Въпросът приложим ли е в случая специалният давностен срок по чл.111 б.”б” от ЗЗД и кой е началният му момент / във връзка с алтернативно изложените съображения на АС за погасяване на иска по давност/ не е от значение за спора при решаващия мотив за недоказана договорна клауза за отпуск и възнаграждение / обезщетение/ за него. Освен това този въпрос и въпросът за обезщетението от неизпълнен договор /вкл. за неползван отпуск, когато такъв е уговорен в гр. договор/ са застъпени широко в съдебната практика, а значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото не са обосновани от касатора с оглед специфичната цел и предпоставки на това основание, посочени в ТР №1/10 г.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2179/07 г. от 6.01.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: