1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
ГР. С., 14.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4545/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд софия /ГС/ по гр.д. №7206/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от К. Ж. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „счетоводител оперативен”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.3 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът: с какви доказателствени средства трябва да се докаже фактът на намаляване обема на работата на търговското дружество, като основание за прекратяване на тр. правоотношение с работника, е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС по реда на ГПК/07 г. и ГПК, отм. / противоречието с последната обосновава основание по чл.280, ал.1, т.2 – ТР №1/19.02.10 г./. Въпросът: възможно ли е доказването на намаления обем на работа да се извърши само с частни документи / каквито са представени по делото/ според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на т.3 на с.р.
Сочените основания за обжалване не са налице: в съответствие с трайната практика на ВКС, вкл. по чл.290 от ГПК, въззивният съд е приел,че намаляване обема на работата е обективно фактическо състояние, което следва да засяга изпълняваната от работника тр. дейност към момента на уволнението / а не преди това или да се очаква в бъдеще/.За установяването му не са необходими изрично / нарочно/ приети от работодателя решения, а са допустими всички доказателствени средства. Доказателствената тежест за установяването на намалената работа за дейността на работника носи работодателят. В този см. са и представените с изложението р. по гр.д. №2884/04 г. на трето г.о., по гр.д. №2415/02 г. на трето г.о. и по гр.д. №5101/08 г. на първо г.о. и с отговора на ответника р. по гр.д. №90/10 г. на трето г.о., по гр.д. №2416/02 г. на трето г.о. и по гр.д. №265/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, както и р. №1720/05 г. на трето г.о. на ВКС . Или по първия от поставените въпроси не се установява твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната и трайна практика на ВКС.
Вторият от въпросите не е обоснован откъм допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, а именно: неясен, противоречив или непълен, обикновено нов закон, който следва да се тълкува за еднакво прилагане по конкретния въпрос или липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия и законодателство /според цитираното по-горе ТР №1/10 г./. К. сам сочи, че представените от него като ответник по иска договори и протоколи на СД на дружеството са оспорени от ищцата като частни документи, изходящи от дружеството, които не се ползват с материална доказателствена сила. На поставения въпрос: с какви други доказателства, освен представените, дружеството може да докаже намаляването на обема на работа, при липсата на официални документи за този факт, е отговорено в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. Така напр. в р. по гр.д. №90/10 г. на трето г.о. е посочено, че за обективния факт на намаляването обема на работа могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица, които носещият доказателствената тежест работодател следва да ангажира. Така не са налице предпоставките и на второто от посочените основания за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №7206/12 г. от 9.04.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: