1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
ГР. София, 11.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 871/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Б. /ОС/ по гр.д. №39/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от Г. Я. срещу Т. К. и касаторката В. Д. иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Обявена е относителната спрямо ищеца като кредитор на ответника К. недействителност на извършеното от ответника в полза на ответницата – касатор, дарение на 1/6 ид.ч. от недвижим имот – апартамент в гр. А., описан по делото и в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – касаторката се позовава на т.2 и 3. Сочи, че материалноправният въпрос: може ли да се уважи искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД, ако макар да е извършил разпоредителна сделка със свой имот, длъжникът разполага с достатъчно средства, за да удовлетвори задължението си към кредитора, е разрешен в противоречие с решение на ВКС №655/07 г., ІІ г.о. без задължителен характер и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Твърдяното противоречие не е налице: в цитираното решение на ВКС принципно е посочено, че искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД не може да се уважи, ако макар да е извършил разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, с които да изплати задължението си към кредитора. Прието е обаче и това, че безвъзмездното разпореждане с имущество на длъжника обективно намалява актива му, който би послужил за удовлетворяване на кредитора при принудително изпълнение. Необходимо е длъжникът да знае за увреждането при извършване на разпореждането.
В случая разпореждането на длъжника с част от негов недвижим имот е безвъзмездно, намалява имуществото му, от което може да се удовлетвори кредиторът и с това го уврежда; длъжникът е знаел за увреждането. ОС е приел, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му – чл.133 от ЗЗД, атакуваната безвъзмездна сделка обективно го намалява и следва да бъде обявена за недействителна по предявения за това иск – чл.135 от ЗЗД. С това не е постановил решението си в противоречие с цитираното на ВКС.
Освен това, в тежест на ответниците е да установят, че въпреки безвъзмездното разпореждане, длъжникът има имущество, което покрива дълга му към кредитора. Удостовереното в нот. акт за продажба на останалата част от имота между тях получаване на сумата от 31 0000 лв. като продажна цена от ответника, не установява по сигурен за кредитора начин, че сумата е обективно налична в патримониума на длъжника, поради бързата потребимост на парите и липсата на други данни – напр. банкова сметка, за тяхното получаване и наличност.
Поставеният от касатора въпрос е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, според приетото в ТР №1/10 г. от ОСГТК. Искът по чл.135 от ЗЗД е широко застъпен в практиката с разнообразието на въпросите, които поставя. Касаторът не твърди, че съд. практика липсва или че е остаряла и се нуждае от осъвременяване; нито, че законът е неясен, непълен или противоречив, което да налага точният му смисъл да се изясни чрез тълкуване за еднаквото му прилагане.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Б. по гр.д. №39/10 г. от 22.02.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: