1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
ГР. С., 19.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №506/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Д., П. Д. и И. Д., лично и като представляващ [фирма] срещу въззивното определение на Апелативен съд В. /АС/ по ч.гр.д. №234/12 г., с което е отменено първоинстанционното за отмяна на допуснатото срещу касаторите по реда на чл.22 от З. обезпечение.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Твърдят, че обжалваното определение по въпроса за срока, в който следва да се предяви искът по З. е постановено в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС – ТР №1/14.09.09 г. и определение №140/12 г. на четвърто г.о. по чл.274, ал.3 от ГПК. Определение №1060/11 г. на четвърто г.о. е постановено по реда на чл.288 от ГПК и няма характер на практика на ВКС по см. на чл.280 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Въпросът за продължителността на налагането на обезпечителните мерки върху имуществото – в случая повече от три години, и необходимостта от тях според касаторите е решен от АС в противоречие с чл.6 и 7 от Конвенцията за защита на човека и основните свободи и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Сочените основания за допускане на обжалване не са налице: За да отмени първоинстанционното определение, с което е отменени наложените върху имуществото на касаторите обезпечителни мерки , въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу И. Д. – ДСП №ДП -131/09 г., за престъпление по чл.215, ал.2 от НК, попадащо в обхвата на чл.3, ал.1 от З., не е приключило , а е спряно с постановление на РП Т.. Даденият на К. при допускане на обезпечението едномесечен срок за предявяване на иска по чл.28 от З. започва да тече от влизане в сила на осъдителната присъда, респ. споразумение по това дело и понастоящем не е изтекъл, с което не е налице и соченото в молбата на касаторите основание за отмяна на обезпечението. Тези данни са установени по делото и не се оспорват от касаторите в частната касационна жалба и изложението към нея.
Въпросът за срока, в който следва да се предяви искът по чл.28 от З. не е решен от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС. В нея е прието, че срокът за предявяване на иска не може да е по –дълъг от един месец и тече от по –късната дата измежду датата на влизане в сила на осъдителната присъда за престъпление по чл.3, ал.1 от закона и датата на постановяване на определението за налагане на обезпечителните мерки, ако то е постановено след влизане в сила на осъдителната присъда. В случая обезпечението е допуснато преди влизане в сила на осъдителната присъда, като няма данни понастоящем присъдата да е влязла в сила и срокът по чл.390, ал.2 от ГПК да е пропуснат.
Въпросите за допустимостта и продължителността на наложените обезпечителни мерки при висящ наказателен процес и за мотивирането на искането за налагането им са извън предмета на настоящото производство при предмета на произнасяне, очертан в молбата на касатора И. Г. от 22.02.12 г. – с нея се иска отмяна на допуснатото обезпечение, поради непредявяване на иска по чл.28 от З. в едномесечния срок от влизане в сила на определението за прекратяване със споразумение на наказателното дело за престъпление по чл.3 от закона .
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд В. по ч.гр.д. №234/12 г. от 4.06.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: