1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
Гр. С., 26.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1142/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие” срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №2706/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Е. А. срещу касатора по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „експерт обществени поръчки”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.6 от КТ с връчена й на 8.07.11 г. заповед.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всички допълнителни предпоставки. Намира, че по въпроса: подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, въззивното решение противоречи на решения на ВКС, трето г.о. по гр.д. №1716/2000 г. и гр.д. №1062/94 г.. В тези решения е прието, че преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжността е по целесъобразност, обвързана е от нуждите на работата и не подлежи на проверка от съда. Съдът проверява само предпоставките на уволнителното основание – налице ли е промяна в изискванията за заемане на длъжността и отговаря ли служителят на новите изисквания. Р. противоречие е с цитираната трайна практика на ВКС по ГПК , отм. и затова основанието, на което се позовава касаторът следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК / ТР №1/19.02.10 г./.
Според касатора въпросът: длъжен ли е работодателят при съдебно оспорване на уволнението по чл.328, ал.1,т.6 от КТ да докаже обективната необходимост от наложената промяна в изискванията за заемане на длъжността, се решава противоречиво от съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Противоречието обосновава с решения на ВКС по ГПК, отм., в едната насока и по чл.290 от ГПК – в другата. Това противоречие според касатора прави въпросът значим и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като се налага тълкуване на закона за еднаквото му прилагане – осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
ВКС на РБ, трето гр. отд. намира, че сочените основания за допускане на обжалването не са налице:
В. съд не е отрекъл правото на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността по своя преценка, според нуждите на работата. Приел е обаче, че по делото не се установява какви точно са новите изисквания за заемане на длъжността при изготвените два различни варианта на дл. характеристика без достоверна дата / каквато биха имали при връчване на служителката/ и данни кога и как са съставени / ищцата твърди, че съставянето им е за нуждите на процеса/. Не е ясно още дали за работодателя наистина съществува необходимост от промяната – твърди пред съда, че му е необходим служител с юридическо образование, а са представя нови дл. характеристики с варианти за необходимото образование, без да е уточнен броят на вариантите и конкретно установено новото изискване за длъжността. Това сочи на злоупотреба с правото на уволнение на посоченото основание.
Така първият от въпросите не е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната по смисъл и актове трайна практика на ВКС.
Разрешаването на втория от въпросите съответства, както е посочил и касаторът, на новата практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която е с тълкувателен и ръководен характер и е в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК / ТР №1/19.02.10 г./. В нея, както и в цитираната по ГПК, отм. е прието принципно, че „работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, но стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите” / р. по гр.д. №978/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В р. по гр.д. №598/09 г. на трето г.о. на ВКС също е прието, че: „Промените в изискванията за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Г. на това виждане обаче е неправилно.Това би довело до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не отговарят на тези нови изисквания. С оглед на това, когато от данните по делото се установява по несъмнен начин, че въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност, тоест става въпрос за фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от работодателя, това би следвало да намери отражение в изводите на съда относно законосъобразността на извършеното уволнение. При всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока”.
В. решение съответства на цитираната практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Наличието на такава по въпроса пък изключва основанието по т.3 – ТР №1/19.02.10 г.
Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2706/12 г. от 23.04.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: