2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 901
ГР. С., 25.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №262/12 г., Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на външните работи / МВнР/ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №209/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното, като постановено спрямо ненадлежна страна – неконституираното като ответник по делото Министерство на вътрешните работи /МВР/, вместо конституирания и призоваван в произодството касатор – МВнР, и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че въззивният съд е решил в противоречие с трайна практика на ВКС и съдилищата въпросите: как следва да се третира допусната в диспозитива на решение грешка в името на страна / в случая -ответник/ при условие, че в съобразителната част на решението, протоколите от съдебни заседания и извършените процесуални действия е видно по отношение на кои страни съдът е разгледал повдигнатия пред него спор – като очевидна фактическа грешка или като порок на решението, водещ до неговата недопустимост; подлежи ли на обезсилване като недопустимо решение, в чийто диспозитив е допусната очевидна фактическа грешка в името на една от страните; може ли съдът в хода на въззивното производство служебно да констатира очевидна фактическа грешка в обжалвания акт и как следва да процедира след такава констатация. За установяване на противоречието цитира и прилага вл. в сила решения и определения на ВКС и съдилищата.
С. противоречие е налице – в Р по гр.д. №416/97 г. на ВКС, 5-чл. състав, опр. по гр.д. №2013/08 г. на второ г.о. на ВКС , по гр.д. №1008/09 г. на първо т.о. на ВКС, по т.д. №850/10 г. на първо т.о. на ВКС, по гр.д. №313/2010 г. на АС – София, по гр.д. №429/07 г. на АС- София и др. посочени от касатора очевидната фактическа грешка е определена като явно несъответствие между формираната действителна воля на съда по разгледаните искове и обективираната в диспозитива на решението воля. В. или касационният съд могат да констатират грешката и служебно, след което връщат делото на съда, постановил обжалвания акт за поправката й. Прилагането на обезсилване към решение, в което е допусната очевидна фактическа грешка е недопустимо, тъй като ще се извърши пререшаване на спора по същество, без да са налице пороци на обжалвания акт – р. по гр.д. №416/97 г. на ВКС, петчл. състав.
Налице е соченото основание за допускане на обжалването и ВКС, на РБ, трето г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №209/10 г. от 17.03.11 г.
Дава възможност на касатора МВнР да внесе д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 266, 50 лв. в едноседмичен срок и да представи в същия срок вносен документ, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване..
2
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: