1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
ГР. С., 28.05.2012 г.
` Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №119/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Т. – Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по гр.д. №348/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу Д. М. и Виделина П. с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на алеаторния договор, скл. с нот. акт №167/09 г., с който ищцата прехвърлила на ответниците апартамент в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от приобретателите.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК . Намира, че по материалноправния въпрос: освобождават ли се приобретателите от задължението да престират, ако прехвърлителят е в добро здравословно състояние, може сам да се обслужва и има средства да се издържа, въззивното решение противоречи на приложените към жалбата две решения на ВКС по реда на ГПК, отм. и едно на ОС- София /за последното няма данни да е окончателно, за да обоснове основанието по т.2 – ТР №1/19.02.10 г./
По процесуалния въпрос за разпределението на доказателствената тежест по иск за разваляне на алеторен договор поради неизпълнение, според касаторката, въззивното решение противоречи на представените решение на ОС –Пловдив и две решения на ВКС по реда на ГПК, отм.
В исковата молба е посочено, че приобретателите не полагат физическа грижа, липсват им и добри и топли обноски към прехвърлителката, не са заживели заедно с нея и на са й осигурили уважение и семейна атмосфера. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не се установява неизпълнение на договора – според уговореното с него и нуждата на ищцата от грижи и издръжка – като основание за развалянето му. Отношенията между страните/ ищцата е баба на ответника/ били близки, роднински и доверителни. Ищцата е в добро здравословно състояние и не се нуждае от ежедневни грижи, живее в едно домакинство със съпруга си и явно неговата намеса и дребните несъгласия с ответниците са провокирали искането й за разваляне на договора. Създадените отношения на неприязън между съпруга на ищцата и ответниците са осуетили ежедневните контакти на страните, като са принудили ответниците да се съобразяват с желанието на ищцата и удобството на семейството й. Не са представени доказателства, установяващи неизправност на ответниците като приобретатели по договора, поради което искът срещу тях е неоснователен.
По първия от поставените въпроси: изводът на въззивния съд, че ищцата е в добро здравословно състояние и не се нуждае от ежедневни грижи /смислово се имат предвид медицински и такива за битовото й обслужване – специални грижи, според приетото от ОС/ не противоречи на представената практика на ВКС, че грижи и издръжка се дължат независимо дали прехвърлителят може да се издържа и обслужва сам. В. съд е изследвал обема на нуждата на прехвърлителя от грижи и насоката им, като е приел, че ищцата няма нужда от ежедневно обслужване и наблюдение.
Този извод е съответен на по-новата практика на ВКС по чл.290 от ГПК. Така в решение по гр.д. №1534/09 г. на четвърто г.о. е прието, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. В решение по гр.д. №1313/09 г. на четвърто г.о. е прието, че при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора, то може да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Не може да се предполага и поемането на задължение за осигуряването на емоционална близост, топлина и уют. Ако такова задължение е поето изрично, съдът следва да вземе предвид, че изпълнението му е невъзможно без съдействието на кредитора, а когато преценява последиците от неизпълнението му, съдът следва да отчете значението и относителната тежест на това задължение в сравнение с останалите задължения по договора. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т. е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие.
Доказателствената тежест е разпределена от първоинстанционния съд съобразно трайната практика на ВКС, приложена по делото и по чл.290 от ГПК – в тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже изпълнението на договора – Р по гр.д. №1313/09 г. на четвърто г.о. Соченият при поставяне на втория въпрос от касатора извод на въззивния съд, че не са представени доказателства за неизправност на ответниците по договора формално е непрецизен, но не се отразява на изхода на спора, при вярното разпределение на доказателствената тежест в процеса от ОС, което инстанциите по същество са следвали – Р по гр.д. №609/11 г. на четвърто г.о. на ВКС..
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №348/11 г. от 19.10.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: