1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
ГР. С., 15.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №199/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №833/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу А. [фирма] с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „монтьор електрооборудване”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.12 от КТ със заповед от 26.10.10 г., считано от 4.11.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези. Намира, че от значение за спора са въпросите: обосновано ли е основанието по чл.328, ал.1,т.12 от КТ, когато в заповедта е упоменат само отказът на Д. за издаване на разрешение за работа на стратегически обект, без да е посочена конкретната причина и за коя от страните е обективната невъзможност; законосъобразно ли е прекратяването на Т. на посоченото основание, ако административният акт, на който се е позовал работодателят не е съобщен на работника по реда на АПК и не е влязъл в сила и може ли съдът, разглеждащ спора по чл.344, ал.1 от КТ, да извършва проверка на причината за обективна невъзможност и за влизането в сила на административния акт; има ли значение за прекратяването на Т. от страна на работодателя обстоятелството, че постановеният от Д. отказ не сочи на кое от изискванията на чл.45 П. работникът не отговаря, с което са нарушени правата му.
Намира, че въпросите са разрешени в противоречие с практика на ВКС по реда на ГПК, отм. – р. по гр.д. №947/04 г. на трето г.о. и други влезли в сила решения на съдилищата и определения по чл.288 от ГПК, които прилага; както и че са от значение за точното прилагане на закона и по –конкретно – на разпоредбите на чл.40, 45 и 47 от П., за да се създаде практика по прилагането им. Сочената за обосноваване на противоречието по чл.280, ал.1 от ГПК практика е по реда на ГПК, отм., затова основанието следва да се квалифицира по т.2 на тази разпоредба; определенията по чл.288 от ГПК не са практика на ВКС и не могат да обосноват твърдяното противоречие; то следва да е формирано по правен въпрос между въззивното решение и други влезли в сила решения на първоинст. и въззивни съдилища, каквито са представените по делото – ТР №1/19.02.10 г.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че за да упражни работодателят правото си на уволнение по чл.328,ал.1,т.12 от КТ, реалното изпълнение на тр. договор следва да е станало невъзможно по причини извън волята на страните. По делото не е спорно, че за да изпълнява длъжността си на обект със стратегическо значение, какъвто е А., ищецът е следвало да има разрешен от Д. достъп, съгл. ПМС №181/09 г. и чл.40, ал.1 от П.. За отказа на Д. да му разреши достъп до обекта ищецът е бил уведомен с предизвестието от 14.09.10 г. и няма данни към прекратяването на Т. на 4.11.10 г. отказът да е бил обжалван и отменен. И. според ОС е обстоятелството, че в отказа на Д. не е посочено на кое изискване по чл.45 от П. ищецът не отговаря. Извън компетентността на работодателя и на съда, разглеждащ спора за законността на уволнението, е да проверява причините за отказания достъп, тъй като законосъобразността на административния акт се проверява по друг ред, в отделно производство.
Поставените въпроси от предмета на спора не са разрешени в противоречие с представеното решение на ВКС по гр.д. №947/04 г. на трето г.о. Там принципно е посочено, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.12 от КТ е самостоятелно и се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на тр. договор от страните – вкл. когато работникът не получи лиценз или разрешение, от което се нуждае , за да изпълнява работата си, както е и в процесния сега случай. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение по гр.д. №984/09 г. на трето г.о., по сходен с настоящия казус и идентични по съдържание правни въпроси / работникът е уволнен на осн. чл.328, ал.1,т.12 от КТ, след като не е получил необходимата за работата му довереност за работа и контрол с взривни вещества от органите на МВР/ е прието, че извън компетенциите на работодателя е да проверява причините, поради които е отказан достъп на ищеца до работа с взривни вещества. Фактическата и правна забрана е наложена от оторизиран орган, което задължава работодателят да се съобрази с нея. Свалянето на ищеца от информационния масив на Национална следствена служба, поради настъпила реабилитация по право, по повод негови осъждания, след издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор не може да повлияе върху законността на уволнението, тъй като правно релевантният момент, към който се преценява законността е издаването на заповедта, а към този момент за ищеца е била налице забрана за достъп до взривни вещества. Тази забрана поставя страните по трудовия договор в обективна невъзможност за реалното му изпълнение, при която за работодателя е възникнала законовата възможност едностранно да прекрати трудовия договор по т. 12.
Решението на ОС – Кюстендил по гр.д. №361/10 г. е постановено при друга фактическа и правна обстановка – работникът е уволнен по причина, която не сочи на обективна невъзможност да изпълнява работата по см. на чл.328, т.12 от КТ, според разясненото в цитираната по –горе практика за предпоставките на това основание. Различна е и фактическата и правна обстановка, описана в решението на същия съд по гр.д. №255/11 г. – там е прието, че с недобросъвестно поведение/ като не е придвижил подадените от работника документи за разрешение/ работодателят сам е предпоставил възникналата от неиздаденото разрешение за достъп обективна невъзможност за изпълнение на работата.
Поставените правни въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК и ГПК, отм. Законността на уволнението се проверява към момента на извършването му. Към този момент ищецът е с отказан достъп до обекта, който работодателят и съдът са длъжни формално да зачетат. Те нямат задължение да проверяват откъм фактически и правни предпоставки обосноваността на отказа, за това е предвидено административно производство. Няма данни обаче по реда му работникът да е оспорил отказа и той да е отменен към датата на уволнението, а и след това. Наличието на практика по чл.290 от ГПК по въпросите, за сходни от фактическа и правна страна случаи изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. № 833/11 г. от 16.12.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: