1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
ГР. С., 29.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.03.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1488/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез апелативна прокуратура – С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №531/11 г., с което е увеличен с 3 000 лв. размерът на присъденото на осн. чл.2, т.2 от З. обезщетение и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен до размер от общо 8000 лв. /пет. хил. – присъдени от първата инстанция и още три от въззивната/ предявеният от Б. Ц. срещу касатора иск по чл.2, т.2 от З. – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Поставя като значим за спора и решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №3/04 г., т.3 и 11, ППВС №4/68 г. и ТР №1/01 г. , процесуалният въпрос за установяването на всички относими към процесната обезвреда обстоятелства след преценка на доказателствата по делото и доказване на причинната връзка между незаконното обвинение и претендираните за обезщетяване вреди. Значим за спора и решаван противоречиво от съдилищата е въпросът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД – нормата / респ. критерият / се тълкува и прилага нееднакво от съдилищата, като в сходни случаи се присъждат обезщетения с голяма разлика.
В. съд е завишил обезщетението с обжалвания сега размер от три хил. лв., като е приел следното: ищецът е бил изпълнителен директор на застрахователна компания към започване на наказателното преследване срещу него. За периода 2000-05 г. бил подсъдим по три обвинения по чл.282, ал.2 от НК, за които е оправдан с вл. в сила присъда. Наказателното производство протекло на три съдебни инстанции, като ищецът преживял мъчителен период на негативни емоции и несигурност, засегнато било доброто му име в обществото и нарушени взаимоотношенията му с близки и познати, претърпял и физическо неразположение – медикаментозно регулирано високо кр. налягане. Наказателното преследване се отразило неблагоприятно на кариерното му развитие – бил освободен от борда на директорите на застрахователната компания и останал за дълго без работа. Според АС това цялостно негативно засягане на личния живот, обществена репутация и професионална реализация на ищеца е реалната вреда, която обезщетението в присъдения завишен размер следва да възмезди.
В. съд е преценил доказателствата по делото – документите за воденото наказателно производство, св. показания за физическото и душевно състояние на ищеца през периода на обвинението и за отражението на наказателното производство върху кариерното му развитие. Така установените и посочени вреди са обичайните, които един неосъждан човек и утвърден специалист търпи от предприето срещу него наказателно преследване по обвинение в престъпления по служба. Или при преценка на доказателствата за установяване на обстоятелствата от предмета на спора въззивният съд не е нарушил ТР №1/01 г., т.19 – мотивите му отразяват решаваща, а не провераваща дейност, променила крайния резултат от спора с определяне и присъждане на обезщетение в завишен размер. Спазени са указанията на ТР №3/04 г., т.3 и 11 – обезщетение да се присъди за всички вреди, които са пряка последица от незаконното обвинение. Взети са предвид броят на деянията, за които ищецът е оправдан, тежестта им и конкретното им отражение върху личността му / самочувствие, поведение, обществена и професионална реализация/. Така определеното обезщетение за неимуществени вреди е съобразено и с указанията на ППВС №4/68 г. за съдържанието и по прилагането на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД за конкретния деликт, при отчитане особеностите му. Или предпоставките на осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК не се установяват по делото.
Не се установява и противоречиво решаване на въпроса за определяне на обезщетението по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД. Указанията на ППВС №4/68 г. за прилагането на критерия, след установяване и преценка на всички конкретни обстоятелства по случая са спазени. Фактическите обстоятелства на възникване и понасяне, обемът и изражението на вредите са различни – видно и от приложените към жалбата вл. в сила решения, а оттам и обезщетенията. Противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК в изводите на съдилищата по въпросите за предпоставките и начина на определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД , обаче няма.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №531/11 г. от 11.07.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: