1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
ГР. С., 19.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №4431/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. /АС/ по гр.д. №2/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлена претенцията на държавата чрез К. срещу Н. и Й. К. за отнемане на тяхно имущество на обща стойност 464 423 лв. на осн. чл.28 от З., отм./закона/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. За първото от основанията не е формулиран ясно и точно въпрос от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването / ТР №1/19.02.10 г./, а във връзка с посочената практика на ВКС са цитирани изводи на АС, като се излагат доводи за незаконосъобразността им. Тя е осн. по чл.281,т.3 ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство.
В контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК са формулирани три въпроса. Първите два са: 1.следва ли при преценка на основателността на искането по чл.28 от закона, да се отчита получена ли е материална облага от престъплението и следва ли тя да е на стойност, съпоставима с придобитото имущество, като се има предвид, че част от посочените в чл.3 от закона престъпни състави са чисто формални и получаването на материална облага не е техен елемент и 2. следва ли съдът да разглежда кратността на извършената престъпна дейност, за да изгради извод, че лицето чрез рецидив е придобило имуществото си или кратността на престъплението е без правно значение. Въпросите са относими към наличието на логическа връзка между конкретната престъпна дейност /като насока, вид и тежест – в това число кратност / и придобитото имущество, така че да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност. В този смисъл е и цитираната от страните трайна практика на ВКС.
АС в случая е преценил конкретната престъпна дейност по чл.202 и 201 от НК на ответника, който в съучастие с друго лице, като водач на автоцистерна присвоил връчено му в това качество и поверено му за пазене гориво /250 л. бензин и 270 л.дизелово гориво, на обща стойност 960 лв. /, собственост на Л. Е. – България. Обсъдил е и характеристичните данни на осъдения ответник и съпругата му / чисто съдебно минало, трудова дейност за целия проверяван период, липса на данни да са безделници или свързани с престъпния свят/. Въз основа на това е приел, че престъпната дейност е кратна – инцидентна и средствата от нея – незначителни, поради което не може да се направи категоричен извод, че придобитото имущество на значителна стойност е в резултат именно на престъпната дейност. Освен това, според АС от събраните доказателства се установява законен източник за придобиване на имуществото, като приходите на семейството на ответниците надвишават разходите им за периода на придобиване на процесното имущество.
Третият въпрос: следва ли да се считат за законен източник на доходи по см. на закона средствата, получени от проверяваното лице като командировъчни във връзка с изпращането му на работа в чужбина , е относим именно към тази втора група съображения на АС за отхвърляне на иска. Според практиката на ВКС – цитираното в отговора на жалбата р. по гр.д. №1361/09 г., р. по гр.д. №1167/10 г. на четвърто г.о. на ВКС и др., командировъчните пари имат предназначението да компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато изпълнява трудовите си задължения извън мястото на работа и местоживеенето си. Парите са получени като дължимо на ответника плащане по трудовото му правоотношение и няма причина да не се отчетат като законен доход, както е приел и АС.
Според трайната практика на ВКС- напр. р. по гр.д. №1335/09 г. на четвърто г.о., „установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т. ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност”. В. решение съответства на тази практика – изложени са подробни съображения както за липсата на логическа връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, така и за установения законен източник на средствата за придобиването му, които поотделно и в съвкупността си обосновават извода за неоснователност на иска.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №2/13 г. от 13.03.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: