2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 561
гр. София,14.12.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гр. дело N 426/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.272 ал.3 т.1 ГПК.
В. П. В., В. Атанасова Б., К. А. П., В. И. К. и К. И. Д. са обжалвали определението на Пловдивския окръжен съд № 1643 от 09.06.2010г. по ч. гр.д.№ 1308/2010г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на производството и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Пловдивският окръжен съд е оставил в сила определението на Пловдивския районен съд № 2121 от 01.03.2010г. по гр.д.№ 13196/2009г. с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. В. съд е приел, че ищците не са доказатели, че за спорните имоти, предмет на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е подадено заявление за възстановяването им по административен ред, което е условие за допустимостта на иска. Изводът е мотивиран с данните от представените пред въззивния съд заявление за възстановяване на земеделски земи и декларация.
В изложението за допускане на касационното обжалване се сочи, че определението противоречи на ТР 1/1997г. и на цялата съдебна практика относно исковете по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ – при представени писмени доказателства , доказващи наличието на правен интерес , тъй като установяват висящо административно производство , въззивният съд прекратява производството по делото. По поставения принципен въпрос за допустимостта на производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ разрешението на съда в обжалваното определение не се отклонява от задължителната практика на ВКС – ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК в т.1. В тълкувателното решение е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ при спор за собственост на земеделските земи към момента на образуването на ТКЗС когато и двете спорещи страни са инициирали производство за възстановяване на собствеността по административен ред – подали са заявление за възстановяване на едни и същи земи, или е възможно да започне административно производство по чл.11 и сл. ЗСПЗЗ. Тъй като правният интерес от предявяване на установителния иск е условие за неговата допустимост, ищецът е длъжен да го обоснове и представи необходимите доказателства още с исковата молба. В случая такива писмени доказателства са представени едва с частната жалба, с която е обжалвано прекратителното определение на районния съд. В тях обаче обаче не се съдържат достатъчно индивидуализиращи признаци на заявените за възстановяване имоти, даващи основание да се направи извод за идентичност между тях и имота, предмет на предявения иск, с оглед на което при спазване на разясненията в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК въззивният съд е приел, че искът е недопустим. Спорният въпрос за правния интерес от предявяването на иска в случая е фактически и се свежда до преценка на доказателствата от въззивния съд, а не до предпоставките, при които е допустим иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, поради което не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд № 1643 от 09.06.2010г. по ч. гр.д.№ 1308/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: