1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
Гр. С., 03.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №243/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. срещу въззивното определение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №159/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба на касаторката, поради неотстраняване на нередовностите й.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона въпросите: следва ли с отказа от освобождаване от държавна такса на ищеца да се прекрати исковото производство или на ищеца следва да се предостави възможност да обжалва отказа и да внесе определената държавна такса. Намира, че въпросите имат значението по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК „за усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба със законодателните й изменения”.
За да върне исковата молба и прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че дадените на ищцата указания при оставянето на исковата молба без движение: да посочи трите имена и адреса на ответника или на законния му представител, да уточни исковата сума, посочена в обстоятелствената част в евро, а в петутима на исковата молба – в лева и да внесе държавна такса, не са изпълнени, което е основание за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 от ГПК. Със същото определение е намерил за неоснователна и е отхвърлил подадената след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите молба на ищцата за освобождаването й от държавна такса. Изводите на първоинстанционния съд, че е налице основание за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 от ГПК, поради неизпълнение на указанията на съда, които не са в зависимост от материалното положение на ищцата и за неоснователността на искането й за освобождаване от д.т. са споделени от въззивния съд в обжалваното определение.
При тези данни въпросите в изложението към частната жалба не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според целта и съдържанието на тези предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г.. Законът е ясен и непротиворечив, а въпросите по прилагането на чл.83, ал.2 и чл.129, ал.3 от ГПК са разработени в съдебната практика, вкл. в тази на ВКС – напр. опр. №173 по ч.т.д. №458/08 г. на ВКС, второ т.о., по ч.т.д. №359/10 г. на второ т.о. и др.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П. по ч.гр.д. № 159/12 г. от 20.02.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: