3
определение по гр.д.№ 405 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
гр.София,16.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 405 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. М. и Ренче И. М. срещу решение от 02.12.2009 г. по гр.д.№ 3543 от 2007 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В състав, с което е оставено в сила решение от 15.09.2007 г. по гр.д.№ 10549 от 2005 г. на Софийския районен съд, 26 състав за отхвърляне на предявените от С. М. и Ренче М. срещу С. община и „Софийски имоти” Е. искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК за установяване на собственост на основание Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници и по силата на наследяване на следния недвижим имот: дворно място с площ от 245 кв.м., представляващо част от УПИ I от кв.326 по плана на гр.София, м.”Зона Б-5-3” с площ на целия УПИ 6551,67 кв.м. при съседи по скица: бул.”Скобелев”, ул.”П.Нишевски”, новопроектирана улица с о.к.32 до о.к.31 и ул.”Добруджански край”, както и за отхвърляне на предявения срещу „Имоти България” ООД иск с правно основание чл.108 от ЗС за същия имот.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по приложението на ПМС № 226 от 11.11.1992 г. за отмяна на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея и на разпоредбите на чл.77 и чл.99 от ЗС във връзка с цитираното постановление. В противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.9, въззивният съд приел, че ищците не са посочили като придобивен способ в исковата си молба ПМС № 226 от 1992 г. и че позоваването на това ПМС едва пред въззивния съд представлявало недопустимо изменение на иска: В исковата молба било посочено придобивно основание /придобиване по нотариален акт и по наследяване/, а едва впоследствие по делото се установило, че имотът е бил актуван като държавен на основание горепосочената Наредба за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната. Позоваването на ПМС от 1992 г. като действащ нормативен акт не представлявало изменение на иска за собственост по смисъла на чл.116 от ГПК /отм/. Дори и да се приемело, че това е изменение на иска, според даденото в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.9 тълкуване, законовата забрана за изменение на иска във въззивната инстанция имала предвид такава промяна, която би довела до едноинстанционно разглеждане на новопредявения иск, а настоящия случай не бил такъв, тъй като още първоинстанционният съд в мотивите на решението си се е позовал на действието на ПМС № 226 от 11.11.1992 г. и на възражението на ответниците за придобиване на имота по давност.
В писмени отговори от 17.03.2010 г., от 19.02.2010 г. и от 04.03.2010 г. пълномощниците на ответниците С. община, „Софийски имоти” Е. и „Имоти България” ООД оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове за собственост, въззивният съд е приел, че към настоящия момент ищците не са собственици на процесния имот на посочените от тях правни основания /на основание Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници и на основание наследяване от майката Б. С. М./, тъй като след осъществяване на тези основания са загубили правото на собственост върху тези имоти съгласно чл.5 от Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната. Съдът е приел, че едва във въззивното производство ищците са се позовали на основанието на ПМС № 226 от 1992 г. /тоест на реституция на имота/, което представлявало недопустимо изменение на иска.
Това решение не противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г., т.9. по въпроса: представлява ли позоваването на ПМС № 226 от 1992 г. посочване на ново придобивно основание и съответно изменение на основанието на предявен иск за собственост и допустимо ли е такова изменение на иска едва във въззивната инстанция. Както в Тълкувателното решение, така и в обжалваното решение е прието, че е недопустимо изменение на иска пред въззивната инстанция. Същото е прието и в решение № 217 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 367 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова задължително за страните и съдилищата в страната. А в решения № 476 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 907 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1218 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени също по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че посочването на ново основание за придобиване на право на собственост /както в случая реституция на имот по реда на ПМС № 226 от 1992 г./, вместо първоначалното основание на иска, представлява изменение на иска по смисъла на чл.116 от ГПК /отм./. Приетото във обжалваното въззивно решение напълно съответства на приетото в горепосочените решения на ВКС. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на СГС.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по конкретен правен казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В случая по приложението на чл.116 от ГПК /отм./, касаещ крайния срок за изменение на иска, има ясна правна уредба, постоянна съдебна практика, след постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налага промяна на тази практика. По приложението на ПМС № 226 от 1992 г. и на нормите на чл.77 и 99 от ЗС във връзка с разпоредбите на това ПМС също има установена съдебна практика /например решение № 297 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 470 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о./, която също не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. И. М. и Ренче И. М. срещу решение от 02.12.2009 г. по гр.д.№ 3543 от 2007 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.