1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
ГР. С., 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.06.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2476/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №777/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от С. Т. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „техник ВиК”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът поставя три въпроса: длъжен ли е работодателят, когато е извършил съкращаване на щата за длъжността на работника, но след това съдът го е възстановил на тази длъжност, която вече не съществува като щат, да осигури на работника работа по вече несъществуващата като щатна бройка длъжност; следва ли в същата хипотеза работодателят, освобождавайки повторно работника от работа поради съкращаване на щата, да изиска отново от него информация за здравословното му състояние с оглед закрилата по чл.333, ал.1 КТ; длъжен ли е работникът съгласно Наредба №5/87 г. на М. да предостави на работодателя необходимата информация и документи за заболявания, настъпили до възстановяването му на работа, с оглед предвидената в КТ възможност работодателят сам да отмени заповедта си. Намира, че въпросите са от значение за делото и за точното прилагане на закона, тъй като по тях не е формирана съдебна практика – чл.280, ал.1,т.3 КТ.
Въпросите от фактическа страна са преиначени спрямо установените по делото факти, а като правни са застъпени в практиката на ВКС / за което е възразил и ответникът по жалба/ и не обосновават соченото основание за допускане на обжалването. Отмененото предишно уволнение на ищеца е на осн. чл.328, ал.2 КТ и за него закрилата по чл.333, ал.1 КТ не се прилага. Тя е приложима за сега оспореното уволнение поради съкращаване на щата. В. съд е приел, че ищецът страда от болест по Наредба №5/87 г.- захарен диабет, но работодателят не е събрал информация за това преди да го уволни, както изисква чл.1,ал.2 от наредбата. Закрилата по чл.333, ал.1,т.3 КТ безспорно не е спазена, поради което само на това основание уволнението се отменя като незаконно – чл.344, ал.3 КТ.
При възстановяване на работника на предишната работа и ако той се яви да я заеме в законния срок, трудовото му правоотношение за длъжността се възстановява занапред във вида, в който е било към отмененото като незаконно уволнение. Ако междувременно в предприятието са настъпили структурни промени и бройката на възстановения работник е съкратена или се заема по друг ред, работодателят може да го уволни на това основание, при спазване на изискванията за законност на уволнението – вкл. закрилата по чл.333, ал.1 КТ, ако е приложима за съответното основание – р. по гр.д. №1467/10 г. и по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о. на ВКС. Закрилата има обективен характер и социална и хуманна цел. Задължение на работодателя е преди да пристъпи към уволнение да изиска от работника информация по чл.1 от Наредба №5/87 г. – дали страда от защитените с наредбата заболявания –р. по гр.д. №960/10 г. на трето г.о. и по гр.д. №477/10 г. на четвърто г.о.. Работодателят може да отмени и по свой почин заповедта за уволнение, до предявяване на иска от работника пред съда – чл.344, ал.2 КТ, но работникът няма задължението първо да оспори уволнението пред работодателя и едва след това – пред съда. Ако работодателят сам е отменил уволнението преди завеждане на иска /твърдения и данни за което в случая няма/, работникът няма интерес да иска това и от съда – р. по гр.д. №33/10 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Поради изложеното соченото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №777/12 г. от 29.01.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: