1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1209
ГР. С., 10.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.11.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №738/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Й. Й. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №966/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение в спор между касатора и Й. Г., е определен режим на лични отношения на касатора с малолетното им дете В., род. на 30.01.2009 г., месечна издръжка от 100 лв./ при претендирани 200 лв./, която бащата да заплаща и е дадено заместващо съгласието му разрешение детето да пътува в чужбина – Италия, с майка си, на която са предоставени за упражняване родителските права.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №1/74 г. по въпроса за определяне режима на лични отношения на бащата с детето при отчитане интересите на последното. Конкретно съдът е свел контактите на детето с бащата до минимум, а разрешението то да пътува в чужбина с майката, която има намерение да се установи там с него, практически осуетява контактите на детето с другия родител.
По иска за издръжка въззивното решение противоречи на ППВС №5/81 г. на ВКС по въпроса за определянето й с оглед възможностите на двамата родители и нуждите на детето. Сочи, че е безработен, а детето – твърде малко, за да му е необходима издръжка от 200 лв..
В. съд е определил на осн. чл.127 от СК режим на лични отношения на бащата с детето всяка последна събота от месеца от 10 до 17 часа. При обсъждане на интереса на детето на осн. чл.59, ал.4 от СК са отчетени посочените там обстоятелства, идентични с приетото в ППВС №1/74 г., а именно: възрастта, пола и здравословното състояние на детето / момиче на две години с рядко заболяване, което не позволява по – продължително отделяне от майката и домашната им среда/; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи за детето / такива след раздялата на страните в средата на 2009 г. е полагала само майката/ и привързаността му към всеки от родителите; възможната помощ от трети лица, социалното обкръжение и материални възможности. Тези обстоятелства, както и констатираните добри условия за пътуване и престой на детето в Италия, където трайно живее и работи неговата баба от майчина страна, са обосновали и даденото разрешение за пътуване в чужбина с майката. Същевременно е констатирано, че майката не е създавала пречки детето да контактува с бащата, което да оправдава опасенията му за пълно откъсване на детето от него. Така по въпроса за определяне на режима на лични отношения и разрешаване пътуването на детето зад граница с оглед интереса му, преценен въз основа на конкретните данни по делото, въззивното решение не противоречи на ППВС №1/74 г.
Размерът на издръжката също е определен след преценка на данните за нуждите на детето / отчетено е рядкото заболяване, от което страда, изискващо средства за лечение/ и възможностите на родителите . Конкретно за бащата / род. през 1966 г./ е прието, че е в зряла и работоспособна възраст, заминал е да работи в Италия и може да реализира достатъчно доходи, за да осигури финансово двете си малолетни деца. Или размерът на издръжката е преценен според необходимото за детето и не обслужва неприсъщи за предназначението й цели със създаване на условия за неполезен / неподходящ/ начин на живот и излишен лукс на издържания /ППВС №5/81 г./.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №966/10 г. от 2.02.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: