1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
ГР. С., 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4078/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №115/13 г. в частта за предоставяне ползването на семейното жилище на осн. чл.56 СК и по допускане на обжалването. С обжалваното решение ползването на семейното жилище, собственост на касатора, е предоставено на ответницата по жалба С. П. след развода на страните до навършване на пълнолетие на малолетната дъщеря от брака им С. П. / род. 2002 г./, на осн. чл.56, ал.2 и 5 С.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че въззивното решение по въпроса: следва ли да се предостави ползването на семейното жилище на съпругата – несобственик, без да се определи наем за ползването, без да се съобрази учреденото преди това право на ползване на трето лице и без да се изследва жилищната нужда на страните, е разрешен в противоречие с р. по гр.д. №2267/11 г. на Софийски районен съд, с което е определен наем по чл.57 СК, р. по в.гр.д. №1083/11 г. на Варненски окръжен съд, с което е присъдено обезщетение за ползването на жилището, р. по гр.д. №13/12 г. на ОС Ямбол, в което е направен обстоен анализ ни жилищната нужда на двамата съпрузи и на здравословното им състояние и р. по гр.д. №2540/11 г. на районен съд Х., в което е посочено кога се предоставя семейното жилище на съпруга – несобственик.
За цитираните и приложени решения няма данни да са окончателни, за да обосноват основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
В. съд е посочил, че и двете страни имат жилищна нужда и нито една от тях не е представила доказателства за влошено здравословно състояние. Затова основен критерий за разрешаване на спора е интересът на малолетното дете С.. Преценил е, че за детето, което преживява емоционално тежко раздялата на родителите си, е най-добре да остане да живее в семейното жилище в максимално съхранена, позната и близка му семейна среда – заедно с майка му, на която са предоставени за упражняване родителските права и пълнолетния му брат.
Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС по поставените въпроси. Според нея семейното жилище може да се предостави на съпруга – несобственик и когато върху жилището е запазено право на ползване от близки / в случая – майката/ на съпруга – собственик /опр. по гр.д. №54/09 г. на четвърто г.о. и въззивното решение, за което се отнася/. Въпрос за срока на предоставяне не е поставен нито в изложението, нито в жалбата, а основните аргументи там са , че съпругът – собственик е обзавел жилището и задоволява с него своята жилищна нужда – т.е. интересът му конкурира с този на малолетното дете. Законосъобразно предимство е отдадено на интереса на детето, като определящ при решаване на спора между родителите -ППВС №12/71 г.. Наем се определя, ако има претенция за това / в случая ОС е посочил, че претенция за наем не е предявена, но може да се разгледа в следващ процес/ – р. по гр.д. №1641/10 г. на трето г.о. на ВКС.
Затова не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №115/13 г. от 19.03.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: