2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
ГР. С., 16.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.05.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1303/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. /АС/ по гр.д. №259/13 г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Е. М. сумата от 29 000 евро, представляваща част от присъдените му на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД 99 030 евро, след като не е уважено възражението на ответника – сега касатор, за задържане на част от цената по предварителния договор – задатъка от 24 000 евро и за прихващане с дължима от ищеца неустойка от 5 000 евро.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС, въззивният съд е решил въпросите от предмета на спора: 1. налице ли е неизпълнение от страна на длъжника – продавач по предварителен договор за продажба на недвижим имот, при условие, че кредиторът / купувач/ не е оказал съдействие за постигане на целения резултат; респ. дали в подобни случаи неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора и следва ли в такъв случай съдът да даде допълнителен срок за изпълнение.2. незначително ли е с оглед интереса на кредитора – купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот, неизпълнението на длъжника – продавач да снабди сградата с определен акт за извършени строителни работи / в случая – с разрешение за ползване/ при условие, че кредиторът – купувач обективно не би могъл да получи владението на имота, поради неизплащане на продажната цена, като условие за извършване на прехвърлянето на собствеността и предаването на имота на купувача.
АС е приел, че и двете страни по предварителния договор за строеж и покупка на недвижим имот /еднофамилна двуетажна жилищна сграда/ са неизправни, затова всяка от тях може да развали договора, като се позове на насрещното неизпълнение. В случая това е направил ищецът – купувач по предварителния договор, като се е позовал на неизпълнение на задълженията на продавача да довърши и въведе сградата в експлоатация в уговорения срок и 60 дни след него, което е основание за разваляне на договора от купувача без предизвестие – чл.6.8, ал.2. Освен това строителят – продавач е обременил имота с ипотека в полза на трето лице, което застрашава правата на купувача с опасност от евикция. Според АС за продавача – ответник по иска не са налице основания да задържи получения като част от цената на имота задатък от 24 000 евро, защото той не е изправна страна по договора; не му се дължи и предвидената като санкция за неплащане на цената от купувача неустойка от 5 000 евро, тъй като тя е за забава при запазване на действието и резултата на договора, а в случая договорът е развален, поради неизпълнение на задълженията на продавача.
При така приетото, поставените от касатора въпроси относно наличието на основание за разваляне на договора от страна на купувача са по –скоро доводи от съществото на спора и предполагат обсъждане на фактическата му страна, което не е предмет на това производство. Дори и да се приемат за правни въпроси / ТР №1/19.02.10 г./, те не са решени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Страните са договорили срок – 60 дни след посочената крайна дата за изпълнение на задължението на продавача за довършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, след изтичане на който договорът може да бъде развален от купувача без предизвестие, респ. без даване на допълнителен срок за изпълнение. За подобни уговорки е приложеното от касатора р. по гр.д. №1145/11 г. на трето гр. отделение на ВКС. Там е прието, че нормата на чл.87, ал.4 от ЗЗД е диспозитивна, както повечето норми в ЗЗД и страните могат да ограничат приложението й, като определят с договора последиците от неизпълнението. В случая такова договорно определяне е налице. Затова няма място да се преценява на осн. чл.87, ал.4 от ЗЗД, дали неизпълнението е незначително с оглед интереса на кредитора, а практиката по приложение на тази разпоредба – ППВС №3873 г. и р. по гр.д. №736/09 г. на трето гр. отд., както и на чл.87, ал.1-3 ЗЗД – р. по т.д.396/10 г. на първо т.о., е неотносима към спора.
Неизправността и на купувача при плащането на вноските от цената също е взета предвид, като е отказано присъждането на задатък от 24 000 евро , съгл. чл.6.8, ал.2 от договора. Според установеното по делото ищецът – купувач е заплатил, макар и с отклонение в срока и размера от уговореното в анекса, по-голямата част от покупната цена – 99 030 евро, от общо 120 500 евро. В. съд е приел, че му се дължи връщане на платеното на отпаднало основание – разваления договор, по чл.55, ал.1 от ЗЗД, без да присъжда уговорените за изправната страна, каквато ищецът не е, санкционни за другата последици.
С. основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №259/13 г. от 16.10.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: