2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
ГР. С., 30.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.05.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1972/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. М. срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №494/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Министерство на отбраната /МО/ срещу касатора иск по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца на осн. чл.260, ал.1, вр. с чл.163 от З. сумата от 8 274 лв. – обезщетение за разходите за обучение по посочените договори на страните за посочения исков период, ведно със законната лихва и разноските, за които на ищеца е издадена заповед по чл.417 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът: как се определя обезщетението по чл.260, ал.1 от З., когато основанието за обезщетение е възникнало преди издаване на наредбата по ал.4 от с.р. – дали на база на реално извършените разходи за обучение или въз основа на базови нормативи за обучение – диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени на основание субсидията за издражка на един студент, предвидена в подзаконовите актове по приложението на ЗВО, според приетото от ОС. В случай, че обезщетението по чл.260, ал.1 от З. се определя въз основа на нормативи за обучение, а не на реално извършени разходи, приложима ли е за определянето му методиката по ЗВО, при положение, че разпоредбата на чл.260, ал.4 З., а по-рано и чл.300 от З., отм. установяват, че министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за обучение, квалификация и преквалификация.
За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че вземането е установено по основание – правото на обезщетение за ищеца по чл.260, ал.1 от З. / аналогичен на чл.300 от З., отм./ възниква от прекратяването на договора за кадрова военна служба / р. на ВКС, трето гр. отд. по гр.д. №53/09 г./. На възстановяване подлежат претендираните от ищеца разходи, направени за обучението на ответника, като курсант в Н.. Договорът е прекратен на 10.05.11 г. и затова неприложима за спора е издадената след прекратяването, в изпълнение на предвиденото в чл.260, ал.4 от З. правомощие на министъра на отбраната да определя реда и начина за определяне на разходите за обучение, издръжка, квалификация и преквалификация, Наредба от 14.01.13 г.. ОС е определил размера на обезщетението с помощта на експертиза, при ползване на нормативите за издръжка на един студент в цитираните подзаконови нормативни актове, издадени по ЗВО, прилаган от военните училища на осн. чл.94 от З. / чл.213 от З., отм./. В тази насока се е позовал и на пар.1 от ЗВО, според който академиите и висшите училища на МО прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им. След прихващане на вземането по чл.260, ал.1 З. с вземания, дължими на ответника, съобр. ал.5 с.р., е признал по иска дължимостта на непогасената с прихващане част от вземането.
Така приетото от въззивния съд не противоречи на цитираните и представени решения. В решение на ВКС, първо г.о. по гр.д. №1283/08 г. е прието, че при безспорно установеното основание на вземането по чл.300 З., отм.,искът за установяване на недължимостта му не може да се уважи само поради липса на точна и детайлна сметка за всеки разход, направен за курсанта. Такъв е и решаващият извод на въззивния съд в настоящия случай – размерът на обезщетението е определен по нормативи, намерени за приложими по действащата към прекратяването на договора нормативна уредба, с оглед характера на обучението, вида на училището и изричното препращане към ЗВО в специалния закон – З..
На осн. чл.130 от ГПК, отм. е определен размерът на обезщетението и в р. по гр.д. №1080/11 г. на АС – София / вл. в сила с постановяване на опр. по чл.288 от ГПК по гр.д. №1422/12 г. на ВКС, трето г.о./. В това въззивно решение е прието, че разходите за курсантите са по –големи / включват повече съставки – месечно възнаграждение, униформено облекло/ от тези на студентите – държавна поръчка в съответния граждански факултет. Същото е установено и по настоящото дело – вещото лице е констатирало, че действителните разходи за курсанта по проверените и представени относими към тях документи надвишават с около 10 000 лв. нормативно определените с подзаконовите актове към ЗВО разходи / т.2 и 4 от експертизата/. Или възприетото от ОС определяне на разходите в случая се явява и по –благоприятно за ответника по иска. Решението на РС – Варна е представено без данни за влизане в сила, затова не може да се цени във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г..
Поставените въпроси са принципно застъпени в практиката на ВКС и съдилищата – във влезлите в сила решения е посочено, че когато искът по чл.260, ал.1 от З. е установен по основание, дори да няма достатъчно данни за размера му /вкл. когато не може да се определи по ал.4 за процесния период/, искът следва да се уважи, като за размера се прилага чл.130 от ГПК, отм. /чл.162 ГПК/. Вторият от въпросите в случая е и без значение за спора, с оглед по – благоприятния за касатора размер на обезщетението при определянето му въз основа на нормативите за издръжка на студент по ЗВО.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №494/13 г. от 3.01.14 г.
Осъжда Н. К. М. да заплати на Министерство на отбраната 200 лв., юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: