2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
ГР. С., 31.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.01.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.И. гр.д. №5945/13 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №15611/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от А. Г. срещу касатора искове по чл.92 от ЗЗД, като е присъдена неустойка за двата искови периода, посочени в решението, в размер от съответно 5 383 лв. и 25 000 лв., за забавено изпълнение на СМР, на осн. чл.13 от предварителния договор за строеж и продажба на апартамент, сключен между страните.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че по въпроса: дължи ли се неустойка, ако ищецът сам е в неизпълнение на насрещно договорно задължение / забава в плащането на уговорена цена на СМР/, което обуславя изпълнението на насрещното задължение на ответника по договора между страните и следва ли неизпълнението да е виновно / въпрос 1 и 3 от изложението/, въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №1097/10 г. на ВКС, трето г.о., по реда на чл.290 от ГПК. Останалите два въпроса са за тълкуване на конкретната договорна клауза – чл.13 от договора, предпоставят разглеждане на спора по същество и не представляват общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК, а оплакване по чл.281,т.3 от ГПК срещу конкретни изводи на въззивния съд, основани на доказателствата по делото / както е посочено и в отговора на ответника/. Основанията по чл.280, ал.1,т.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г..
По поставените въпроси . №1 и 3 в изложението, въззивният съд не е формирал изводи / с препращане по чл.272 от ГПК и собствени/, защото възражението за насрещно неизпълнение / забава на кредитора – ищец по чл.96 ЗЗД/ не е релевирано своевременно в процеса, за което е възразил в отговора си и ответникът по жалба. Приел е, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, а направените едва в първото заседание по делото възражения / вкл. това по чл.96 от ЗЗД/ са преклудирани. Тези възражения се поддържат и във въззивната жалба в противоречие със забраната по чл.266, ал.1 ГПК за релевиране на твърдения и представяне на доказателства във въззивното производство, които ищецът е могъл да посочи и направи в първоинстанционното. Изводите на въззивния съд са съответни на практиката на ВКС по приложението на чл.131 и чл.266 от ГПК – р. по гр.д. №2341/13 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1449/12 г. и др. Поставените материалноправни въпроси по приложението на чл.96 ЗЗД са преклудирани в процеса и не могат да се разглеждат и от тази инстанция, вкл. в това производство, тъй като са останали извън предмета на спора.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд. и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №15611/11 г. от 23.07.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: