2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
ГР. С., 13.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.10.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №681/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново/ ОС/ по гр.д. №48/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от К. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „работник строителство” при ответника, извършено с негова заповед от 25.05.09 г., на осн. чл.325, т.4 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. К. се позовава на т.1 и 3. Сочи, че материалноправният въпрос за законността на уволнението, обусловен от характера на тр. договор и уговорката за срок по чл.68, ал.1,т.2 от КТ е разрешен в противоречие с определение на ВКС №566/09 г., постановено по реда на чл.288 от ГПК. Поставя като разрешени в противоречие с константна практика и процесуалните въпроси – предявен ли е иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ, ако ищецът е поискал да се отмени заповедта за уволнението, без конкретно искане за признаване на незаконността му; непосочването на период на иска по чл.225, ал.1 от КТ представлява ли нередовност на исковата молба и може ли съдът да приеме и цени доказателства, представени от ищеца след сроковете по чл.312 и 313 от ГПК, без да се твърдят и доказват особени, непредвидени обстоятелства. Намира, че въпросите са и основополагащи и освен за казуса имат значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че трудовият договор на страните не съдържа валидна уговорка за срок по чл.68, ал.1,т.2 от КТ. Посоченото „до завършване на строителната програма” не отговаря на изискването работата да е определена или определяема, т.е. конкретизирана по вид и обем, което да позволява извършването й да се разграничи във времето / като продължителност/. Този извод не е в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Приложеното определение по чл.288 от ГПК не е такава практика / ТР №1/10 г. на ОСГТК/. Необходимостта в клаузата по чл.68, ал.1,т.2 от КТ да е посочено каква е работата, с определящи я признаци – вид и обем или като икономическа цел и резултат, които да я индивидуализират ясно и да позволяват да се констатира завършването й, като основание по чл.325, т.4 от КТ, е указана в съдебната практика / напр. Р по гр.д. №142/09 г. на ВКС, трето г.о./. В случая договорът на страните е сключен до „завършване на строителната програма” на дружеството, а работникът е уволнен с приключване на обекта, на който е работил преобладаващо / В и К мрежа – А./. В писмения отговор и защитата си обаче, самият работодател е посочил, че дружеството работи и на други обекти, на тях е работил и ищецът. Или в случая уговорката за срок в договора не сочи работата с необходимата конкретност / за да е „определена” по см. на чл.68, ал.1,т.2 от КТ/, както в съответствие със съдебната практика е приел въззивният съд. Затова според ОС липсва уговорен срок, договорът е за неопределено време и основанието по чл.325, т.4 от КТ е неприложимо за прекратяването му.
Искът по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е предявен с точно посочване на основанието – незаконно / в нарушение на закона/ уволнение и петитума – иска се неговата отмяна от съда. С иска с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ се претендира обезщетение за периода, в който ищецът е останал без работа. Така доводът за вероятна недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба / за което съдът следи и служебно/ е неоснователен.
Районният съд е приел в о.з. документ – сл. бележка от Бюрото по труда, за регистрация на ищеца като безработен, с мотивите, че е за период, следващ разпореждането на РС, с което е определен краен срок за представяне на допълнителни доказателства. Този период тече паралелно със съдебното производство и е релевантен за иска. Затова не се обхваща от преклузията по чл.313 от ГПК и този извод е споделен от ОС. К. не е обосновал противоречиво решаване на въпроса в практиката, по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, а като довод за съществено нарушение на съдопроизводствени правила ВКС не го разглежда в това производство.
Поставените въпроси са от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, указан в ТР №1/10 г. – липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика; празнина, неяснота или противоречие в закона, които да налагат тълкуване за изясняване на точното му съдържание и за еднаквото му прилагане.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №48/10 г. от 16.02.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: