1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1068
ГР. С., 01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4205/13 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. – В. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №2405/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу Н. М., М. М. и Е. С.- М. по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД – за признаване относителната недействителност на сключения от продавачите М. М. / който е наследодател на ищцата и първите двама ответници/ и Е. С. и купувача Н. М. договор за продажба на апартамент в [населено място], оформен с нот. акт №179/93 г., като прикриващ дарение на имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитираната практика на ВКС въпросите от предмета на делото:1. когато е налице начало на писмено доказателство, следва ли да се допуснат гласни доказателствени средства за установяване привидност на сделката; 2.когато е налице относителна симулация, доказана с начало на писмено доказателство и свидетелски показания, нужни ли са допълнителни доказателства за установяване на симулацията и прогласяване на сделката за нищожна и 3.следва ли съдът да приеме като начало на писмено доказателство писмено становище, представено от страна по сделката по друго дело.
В. съд е приел, че твърдяната от ищцата относителна симулация на продажбата на имота не се установява по делото. Представеното от ищцата като начало на писмено доказателство становище на продавача М. М. по друго дело, в което заявява, че дарил апартамента на сина си Н. М. е оспорено от ответниците като неистинско и представилата го ищца не е установила истинността /автентичността/ му. Симулацията на продажбата не се установява по категоричен начин от събраните гласни доказателства, нито от обстоятелствата, при които е сключена сделката. При сключване на продажбата малолетният тогава купувач е бил представляван от назначен от съда адвокат – особен представител, дадено е и съдебно разрешение за разпореждането по чл.73 от СК, отм..
Приетото от въззивния съд не противоречи на представената практика на ВКС по поставените от касаторката въпроси: посоченото във въпрос трети писменото становище на продавача, представено по друго дело, не е прието за начало на писмено доказателство, но не защото не е нарочно съставено за разкриване на симулацията, а защото не е установена оспорената истинност на документа от носещата доказателствената тежест за това ищца. Така не е налице противоречие с р. по гр.д. №1394/09 г. и по гр.д. 1536/09 г. на четвърто г.о., в които е прието, че за да представлява документът начало на писмено доказателство, не е необходимо да е съставен нарочно и съзнателно за разкриване на симулацията, а може да е случаен и да е съставен преди , по време и след сделката. Във всички случаи обаче документът следва да изхожда от страната по сделката или да удостоверява нейни изявления пред държавен орган – р. по гр.д. №1536/09 г.. По настоящото дело авторството на документа / че изхожда от продавача/ е оспорено и не е установено по несъмнен начин.
По делото са събрани и обсъдени и гласни доказателства за установяване привидността на продажбата, като е отчетено, че ищцата е наследник, срещу когото сделката е насочена, и за нея не се отнася ограничението по чл.134, ал.2 ГПК, отм. Така не е налице противоречие с р. по гр.д. №1053/10 г.второ г.о. на ВКС и по гр.д. №3027/70 г. на първо г.о. на ВС по първия поставен въпрос.
АС е приел, вкл. с препращането по чл.272 ГПК, че от събраните по делото и обсъдени доказателства – гласни и писмени, не се установява твърдяната относителна симулация. Затова вторият въпрос не съответства на изводите на АС, а повтаря касационните доводи по чл.281,т.3 ГПК и не може да се приеме за общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.
С. основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №2405/12 г. от 17.01.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: