О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
ГР. София, 09.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.06.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2791/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Народно читалище „Св. Св. К. и М.”, [населено място] срещу определението на ВКС, четвърто г.о. от 17.10.12 г.по гр.д. №856/12 г., с което е върната частната касационна жалба на дружеството №354/8.08.12 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
В обжалваното определение е прието, че дадените на жалбоподателя указания да внесе държавна такса за частната жалба не са изпълнени в определения срок. Продължаване на срока е поискано след изтичането му, поради което и по арг. от чл.63, ал.1 ГПК искането не е уважено. Поради неотстраняване на нередовностите, частната жалба е върната на осн. чл.275, ал.2, вр. с чл.262, ал.2,т.2 от ГПК.
Не се установява твърдението на жалбоподателя, че е подал молбата за продължаване на срока преди изтичането му – издаденото в тази връзка по негово искане съдебно удостоверение не е потърсено и се намира по делото. Така изводът в обжалваното определение, че частната жалба е останала нередовна и подлежи на връщане, е обоснован от данните по делото и е правилен.
Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение в определението с непосочване на срока за обжалването му – срокът е законоопределен, знае се от представлявания от адвокат жалбоподател и непосочването му от съда не е попречило на жалбоподателя да упражни своевременно правото си на жалба.
Искането за възстановяване на срока, направено в частната жалба е недопустимо на осн.64, ал.3, пр.2 ГПК – жалбоподателят е могъл да иска продължаване на срока, но не го е направил до изтичането му – чл.63, ал.1 ГПК. Затова делото не следва да се връща на постановилия обжалваното определение състав за производство по чл.64 и сл. ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто г.о. от 17.10.12 г. по гр.д. №856/12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: