О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
Гр. С., 16.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №6198/13 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Л., чрез адв. С. срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №2509/13 г., с което е изменено първоинстанционното, като е потвърдено спирането на производството по заведения от касаторката иск с пр. осн. чл.87, ал.3 ЗЗД до назначаване на временен попечител на ищцата по чл.337, ал.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въпросите: разполага ли с дееспособност лицето, срещу което е заведено дело за поставяне под запрещение, по което не е постановено влязло в сила решение; разполага ли съдът с пр. възможност инцидентно по друго дело да отрича дееспособността на страната, след като не е представено вл. в сила решение за поставянето й под запрещение, са разрешени в противоречие с ППВС №5/79 г.
Въз основа на данните по делото – амбулаторен лист за установено заболяване / деменция/ на ищцата, с ограничен мисловен процес, затруднена ориентация и невъзможност да полага адекватна грижа за собствените работи и удостоверение за висящо дело по чл.5 ЗЛС, първоинстанционният съд е спрял производството по делото на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК до решаване въпроса за дееспособността на ищцата. В. съд е коригирал това определение, като е потвърдил спирането до назначаването на временен попечител на ищцата по чл.337, ал.2 от ГПК. Съгласно разясненото в ППВС №5/79 г. до влизане в сила на решението за поставяне под запрещение, лицето за което се иска това, е дееспособно и участва в производството по чл.336 ГПК лично. Ако съдът прецени за необходимо, може да му назначи временен попечител по чл.337, ал.2 ГПК, който да се грижи за личните му и имуществени интереси. Той е представител по ЗЗД, а не процесуален на лицето и така се ограничава материалноправната, но не и процесуалната дееспособност на последното.
В. определение не противоречи на приетото в ППВС №5/79 г. Воденото от ищцата дело по чл.87, ал.3 ЗЗД е проява на грижа за нейните лични и имуществени дела, извън процеса за поставянето й под запрещение; затова правилно е преценено, че следва да бъде подпомогната от временен попечител, който наред с нея да следи за хода на имущественото дело. Подобни са и решаващите изводи в определението по ч.гр.д. №423/12 г. на второ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК за сходен казус и имащо ръководен характер – ТР №2/28.09.11 г. В определението е прието, че констатираното по делото състояние на недееспособност на ищцата, макар да не е постановено решение по чл.5 от ЗЛС, дава основание за спиране на производството по спора за разваляне на договор. Спирането настъпва по силата на закона, като при смърт на страна. Обстоятелството, че ищцата има упълномощен процесуален представител в производството по чл.87, ал.3 ЗЗД е преценено за неотносимо към спора.
Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №2509/13 г. от 8.08.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: