1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
ГР. София, 29.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България ,трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.09.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №615/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на З. П. и И. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ст. З. /ОС/ по гр.д. №402/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите- като наследници / деца/ на Е. и А. К., срещу П. К. с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на сключения от наследодателите, като прехвърлители и ответника – приобретател, с нот. акт №58/92 г. договор за прехвърляне на три недвижими имота срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от приобретателя.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не е налице обаче соченото от касаторите основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – противоречие с практика на ВКС без задължителен характер / ТР №30/81 г./ по въпроса наследимо ли е правото да се развали договорът поради неизпълнение. Касаторите твърдят, че не са признати правата им от наследяването на тяхната майка, прехвърлителка по договора.
Въззивният съд е разрешил поставения въпрос в съответствие указаното в ТР №30/81 г. – наследниците на кредитора – прехвърлител на правото на собственост, могат да осъществят разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника до размер на наследствените си права. В случая обаче искът за разваляне на договора до размер на правата на ищците от частта на прехвърлителя е неоснователен като погасен по давност, което касаторите не оспорват, а от тази на прехвърлителката – като недоказан. Не се установява, според въззивния съд неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на ответника. Изводът за последното не се оспорва от касаторите с въпрос в контекста на специфичните откъм цел и предпоставки основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Оплакванията им за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ст. З. по гр.д. №402/09 г. от 20.11.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: