1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
ГР. С., 04.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.10.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4240/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Районна здравно-осигурителна каса – [населено място] / Р./ срещу въззивното решение на Монтански окръжен съд /ОС/ по гр.д. №41/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Р. Т. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „заместник – директор/ лекар – контрольор” при ответника, извършено на осн. чл.328,ал.1,т.6 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като поставя 6 въпроса от предмета на спора, които според него са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС и съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, поради липса на съдебна практика.
Първият въпрос: „промяната в изискванията за специалност, респ. вид образование, промяна в образованието или професионалната квалификация ли е смисълът на чл.328, ал.1,т.6 КТ”, е неясно формулиран. Освен това приетото от ОС за предпоставките на това уволнително основание съответства на практиката на ВКС в цитираните от касатора във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК решения на ВКС по чл.290 от ГПК. В. съд е приел, че за да е законосъобразно уволнението по чл.328, т.6 КТ липсата на необходимото образование или квалификация или и на двете следва да се е проявила след сключване на тр. договор поради повишаване на изискванията на работодателя за изпълнение на длъжността. Вписаното в уволнителната заповед според ОС означава липса на образование и на квалификация при въззиваемата – тя е магистър със специалност медицина, а след изменението на изискванията за длъжността е предвидено да се заема от магистър по икономика или фармация. Специалността има отношение и към професионалната квалификация, придобита с висше или средно специално образование, както и към професионалното обучение. Същото е прието и в цитираните и приложени от касатора решения – по гр.д. №1413/10 г., №149/09 г. и №25/12 г. на четвърто г.о. на ВКС, както и по гр.д. 013/11 г. на трето г.о. на ВКС.
Вторият, третият и четвърти въпроси са за това подлежи ли на съдебен контрол необходимостта от промяна на изискванията по чл.328, ал.1,т.6 от КТ ; при възражение за злоупотреба с право с въвеждането на такава промяна, каква е правната същност на злоупотребата с право по чл.8 от КТ в контекста на уволнителното осн. по чл.328, т.6 КТ и има ли злоупотреба с право при конкретните особености на процесния случай.
В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №233/09 г. и №254/09 г. на четвърто г.о. е пояснено, че „с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност. Решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол.Само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението”. Или злоупотребата с право е нарушение на принципа по чл.8, ал.1 КТ тр. права и задължения да се осъществяват добросъвестно /вкл. при въвеждане на промяната по чл.328,т.6 КТ/ в съответствие с изискванията на законите. Така е дефинирано понятието и в ТР №3/16.01.12 г.: „Злоупотребата с права е особен случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици. Това е проява на правен субект – физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат – вреда”.
Третият и четвъртият въпрос са свързани с изводите на ОС, че в случая е налице злоупотреба с право. Промяната на изискванията за образование и квалификация, според ОС, не е свързана с оптимизиране на производствения процес, тъй като останалите длъжностни изисквания са останали непроменени, а уволнението е предприето почти незабавно, без на служителката да е дадена възможност да се запознае с новите изисквания; веднага на нейно място е назначен служител със специалност „фармация”. Това сочи, че пряка и единствена цел на промяната е уволнението на ищцата. В съдебната практика – напр. р. по гр.д. №978/09 г. на четвърто г.о. на ВКС трайно се приема, че злоупотреба с право при промяна на изискванията по чл.328, т.6 КТ има, когато те са фрапиращо несъответни на тр. функции на длъжността или когато от обстоятелствата е ясно , че промяната има за единствена цел уволнението на работника, както е прието в случая от ОС. Освен това, според въззивния съд, не е налице идентичност между длъжността на ищцата и длъжността, за която са новите изисквания – заместник- директор, но без медицински и контролни функции. Новата длъжност е с по-ограничени функции, което обуславя и по-тесните специалности, предвидени като изискване за заемането й, затова следва да се приеме, че не е налице хипотеза по чл.328, т.6, а по чл.328, т.2, пр.2 КТ. Така приетото съответства на р. по гр.д. №28/10 г. на трето гр. отделение на ВКС, където е посочено:” За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ”.
Д., че ищцата не може да упражнява медицинска професия е неотносим към спора, тъй като ищцата не е уволнена заради това, а защото не отговаря на новите изисквания за образование и квалификация за длъжността / както е приел и първоинст. съд и оплакване срещу това въззивната жалба на ответника не съдържа/.
Петият въпрос е: допустимо ли е обсъждането и уважаването на иска на непредявени основания – като се има предвид, видно от касационната жалба, констатираното друго основание за уволнение по чл.328, т.2, пр.2 от КТ. В исковата молба няма пряко позоваване на несъставомерност на фактите спрямо използваното уволнително основание. Посочено е обаче, че „новата дл. характеристика не съответства на новото дл. разписание”. Освен това въпросът е без значение за изхода на спора, тъй като основното съображение за уважаването на исковете е констатираната злоупотреба с право от работодателя, на която ищцата подробно се е позовала в исковата молба; във връзка с нея е и констатацията за фактическото ограничаване на тр. функции за длъжността, следствие от което е и предприетата промяна в изискванията за заемането й.
Шестият въпрос сочи на недопустимост на въззивното решение, поради нередовността на исковата молба, в която не е посочен ответникът и недопустимото съединяване на иска по чл.220, ал.1 от КТ, който се разглежда по общия ред с тези по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
ВКС намира, че няма вероятност решението да е недопустимо, като общо основание за допускане на обжалването по чл.280 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Ответникът е посочен като издател на атакуваната заповед за уволнение и е надлежният – работодателят на ищцата. Искът по чл.220, ал.1 от КТ е отхвърлен от първоинст. съд, а решението в тази му част не е обжалвано и не е предмет на въззивното производство и произнасяне.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр.о тд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №41/13 г. от 6.03.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: