3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1297
ГР. С., 21.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.12.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №5535/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №9470/12 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.45 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и по допускане на обжалването. С въззивното решение тези искове, предявени като частични от касатора срещу Т. Начева, действаща като ЕТ с посочената фирма, са отхвърлени като неоснователни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС и съдилищата въпросите: за уважаване на претенцията с пр. осн. чл.92 ЗЗД необходимо ли е ищецът да доказва действително претърпени вреди и техния размер, следствие от неизпълнението на договорно задължение, обезпечено с неустойка; налице ли е нарушение на материалния закон и/ или съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като основание за отмяна на въззивното решение, когато при доказани по делото: действителен договор с клауза за неустойка и неизпълнение на задължението на едната/ ответната/ страна, което води до прилагане на клаузата, искът по чл.92 от ЗЗД е отхвърлен с мотиви, че не са доказани действителни вреди, претърпени от ищеца и техния размер. Не се поставят въпроси от предмета на спора по иска с пр. осн. чл.45 от ЗЗД, макар въззивното решение да се обжалва и по този иск.
За да отхвърли частичния иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв. / при пълен размер 43 740 лв./ въззивният съд е приел, че не се установява неизпълнение на договора за гражданско дружество от страните по него /каквито са страните по делото/; липсват и безспорни доказателства за доходите на всеки от съдружниците, за приходите от дейността на гражданското дружество и направените разходи за лекарски и други възнаграждения, поради нередовно водено счетоводство. Заради последното не може да се установи доходът при пълна натовареност в работата на дружеството, заложен като база за изчисляване на неустойката по чл.11 от договора, която претендира ищецът.
Приетото от въззивния съд по иска за неустойка не противоречи на практиката на ВКС и съдилищата по първия от въпросите Според цитираната практика – р. по т.д. №589/09 г. на второ т.о. на ВКС,неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и наказателна функция, тъй като кредиторът може да я претендира и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. За да се присъди неустойка е необходимо валидно поето с договора задължение да не е изпълнено и неустойката да е уговорена между страните / р. по т.д.№814/10 г. на второ т.о. на ВКС, р. по т.д. №1203/10 г. на СГС/. Неустойката като акцесорно договорно съглашение винаги е предварително уговорена между страните, като трябва да е достатъчно конкретизирана при определяне на размера й / като абсолютно число, като процент от точно определена сума, обикновено главницата/ и за начина на плащане/ р. на СГС по т.д. №8530/10 г./. Уговореният размер на неустойката може да е определен или определяем – р. по гр.д. №44593/10 г. на СРС.
По настоящото дело изводите на въззивния съд за неоснователност на иска за неустойка са съответни на цитираната практика: прието е, че не се установява неизпълнение на обезпеченото с неустойка задължение по договора – за неизвършване на неоснователни действия, които пряко или косвено могат да доведат до прекратяване на дружеството преди изтичане на срока, за който е образувано. Освен това поради нередовно воденото счетоводство на управляваното от ищеца дружество не може да се установи размера на неустойката, определена в чл.11 от договора като сумата, която всеки от съдружниците би получил при пълна заетост на програмите по т.1 от договора с максималния брой лица, включени в съответната програма, за която е издадено разрешение от МЗ, за периода от прекратяване на дружеството до изтичане на срока, за който е образувано. В. съд не е приел, че ищецът следва да доказва действително претърпени вреди от обезпеченото с неустойка неизпълнение на задължението по договора, нито че такова неизпълнение / като неправомерно, неоснователно действие на ответника/ е доказано. Или поставеният първи въпрос е преиначен спрямо изводите на въззивния съд за неоснователност на иска и не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. Освен това, както вече бе посочено, решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска за неустойка са съобразени с трайната съдебна практика за подобни случаи, вкл. приложената към жалбата.
Вторият от въпросите се отнася до наличие на касационни основания по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не го разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Този въпрос също почива на фактическа предпоставка – неизпълнение на договора, което ищецът твърди, но въззивният съд не е приел за установено – и въвежда правни изводи, които въззивният съд не е направил.
Не са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта по иска за неустойка; за иска по чл.45 от ЗЗД такива въобще не се сочат, затова обжалване на въззивното решение не може да се допусне и в частта по този иск.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №9470/12 г. от 28.03.13 г., по исковете с пр. осн. чл.45 и чл.92 от ЗЗД.
Осъжда М. Х. С. да заплати на Т. И. Начева деловодни разноски за тази инстанция в размер на 2000/ две хиляди/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: