О П Р Е Д Е Л E H И Е № 460
С. 27.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1504 по описа за 2011г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от К. П. П. от [населено място] против въззивно решение № 407 от 22.07.2011г. по в.гр.д. № 56/2011г.на Плавдивски апелативен съд,с което е отменено решение № 510 от 27.10.2010г. по гр.д.№ 577 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд в частта,с която са осъдени Г. Й. А. и МБАЛ [фирма] П. солидарно да заплатят на К. П. П. общо сумата от 33 502лв.,представляваща обезщетение за непозволено увреждане-допусната лекарска грешка,от които 30 О..-за неимуществени вреди и 3 502лв.-за имуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от ЗО.Об.Обг.и сумата 770.55лв.-разноски и вместо това е постановено друго,с което изцяло са отхвърлени исковете.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта,и основателността й.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да приеме исковете за обезщетение за неоснователни, въззивният съд се е мотивирал с липса на установено противоправно поведение на ответника доктор А. и пряка причинна връзка между неговото поведение/респективно на възложителя на работата- МБАЛ“Х.“/и претърпените от ищцата вреди.Според съда е налице съмнение,че е възможно да няма причинна връзка или че вредите са причинени поради въздействието на други фактори – което не позволява уважаване на предявените искове.Според въззивния съд не е установено – доктор А. при осъществената от него интервенция за отстраняване на полип в носа да е проникнал в черепната кухина.Позовал се е основно на компютърна аксиална или спирална томография от месец август 2006г. /относно състоянието на ищцата непосредствено след интервенцията, осъществена на ЗО.Об.Обг./и на представени от ВМА резултати за КТ за дигносциран дефект на костите на носа/аномалия/ Счел е,че лечението, което е предприето от ответника е адекватно.Относно установените пропуски на ответника, изразяващи се в неизпращане за патохистологично изследване отстранения материал „Полип“ и липса на подробно попълнено направление за хоспитализация – е счел,че те не са в пряка причинна връзка с последвалите усложнения в здравословното състояние на ищцата. В. съд е приел,че последващите усложнение се дължат главно на – аномалията в развитието на носните кухини при ищцата/за която е приел, че не е било възможно да се диагносцира при извършената рутинна манипулация по отстраняване на полип/, факта,че състоянието на ищцата не се е повлияло от последвалото болезнено консервативно лечение /спинален дренаж/,който тя е понесла изключително тежко и последвалите усложнения от наложилата се тежка неврохирургическа интервенция.
Като основание за допустимост касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал. 1 т.З от ГПК по поставения въпрос за това- хипотезите, изброени в чл.89 ал.1 от 33 са поставени в условие на комулативност или на алтернативност,съответно на значението на изискването за писмена форма на задължителното при операция информирано съгласие на пациента и как тези изисквания се отнасят при преценка на отговорността на лекуващия лекар. Тезата на касаторката е,че в нарушение на чл.89 ал.1,чл.81 ал.2 от Закона за здравето/33/- на нея-в качеството й на пациент- не са й били разяснени характера,вида и естеството на евентуалните вредоносни последици от хирургическата интервенция,предприета от ответника. Поставя и въпроса за последиците при неизпълнение на задължението на лекаря да впише в подписаната от него епикриза окончателната диагноза на пациента,който следва да се разглежда в контектста на това- доколко и своевременно ли е информиран пациента за действителното си състояние,за да може да се гарантира правото му по чл.86 т.11 от 33 на достъп до модерни методи на лечение, за да може да организира лечението си/включително и в чужбина, и с алтернативни методи/ и за доказателствената стойност на епикризата като медицински документ.
Като основание за допустимост касаторката се позовава и на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на възизвния акт с т. 19 от TP №1/2001г.на ОСГК на ВКС по поставения въпрос – за спазване от страна на въззивния съд на задължението да прецени и постанови акта си съобразно всички ангажирани по делото доказателства – включително т.З от приетата комплексна/а и единична/ съдебно-медицинска експертиза,съгласно която е налице пряка причинна връзка между сегашното здравословно състояние на ищцата и първоначалната оперативна интервенция,защото всички усложнения и различно протичане – са предизвикани от нея и дадените от вещите лица обяснения в съдебно заседание във връзка с осъществен механичен пробив в костта,които не са обсъдени във въззивния акт.
Съпоставката между мотивите на въззивния акт и поставените от касаторката въпроси – налага извод,че последните са от значение за решаването на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях следва да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал. 1 т.З от ГПК,тъй като се налага тълкуване на закона с оглед конкретните факти по делото, разгледани в светлината на настъпилите изменения в законодателството и обществените условия и съществуваща необходимост от уеднаквяване на практиката.
С оглед на изложеното,като констатира,че касаторката е освободена от внасяне на държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 407 от 22.07.2011г. по в.гр.д.№ 56/2011г.на Пловдивски апелативен съд ДЕЛОТО да се докладва за насрочване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:!.