2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
ГР. С., 12.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №5140/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. В. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №66/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „инспектор влакова контрола”, извършено на осн.чл.328, ал.1,т.2, пр.1 КТ, поради закриване на част от предприятието.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че значим за спора и точното прилагане на закона е процесуалният въпрос: следва ли въззивният съд да следи служебно за спазване на съдопроизводствените правила по искове, които се разглеждат по реда на бързото производство. Конкретно сочи, че е направил искане за назначаване на експертиза -Т., необходима за изясняване спора / както е прието и в приложеното към изложението р. №653/10 г. на трето г.о. на ВКС за сходен казус/. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да назначи експертизата, а въззивният съд не е отстранил този пропуск. Препраща и към други нарушения на съдопроизводствени правила, посочени в касационната жалба.
В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК. За последните, на които преобладаващо се позовава в случая касаторът, ВКС се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако допусне обжалване на въззивното решение.
К. не е обосновал специфичното по цел и предпоставки основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК / чиято квалификация сочи в изложението/, за което е възразил и ответникът по жалба. Според цитираното ТР №1/10 г. това основание е налице при непълен, неясен или противоречив, обикновено нов закон, чието тълкуване се налага за еднакво прилагане по поставения правен въпрос или при липсваща или остаряла съдебна практика, която следва да се осъвремени при нови обществени условия и законодателство. Такива предпоставки касаторът не твърди и не обосновава.
Освен това, на поставения процесуален въпрос е отговорено със задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК. Така напр. в р. по гр.д. №1884/09 г. на четвърто г.о. / за дело, разгледано по реда на бързото производство/ е прието: „Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им”.
В случая събирането на доказателството не е поискано с отговора на въззивната жалба от въззиваемия – сега касатор, поради което въззивният съд в съответствие с цитираната практика на ВКС не се е произнесъл по назначаването на експертизата.
С. основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №66/13 г. от 19.04.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: