О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1312
ГР. С., 22.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето г.о., в закрито заседание на 20.11.12 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №840/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №900/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу Р. на М. – [населено място] и ОУ”П. С.”, [населено място] искове по чл.344, ал.1 от ГПК, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността директор на училището, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.5 от КТ със заповед от 1.11.10 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Изложението й обаче съдържа предимно съображения/ доводи/ за „неправилност и необоснованост” на въззивното решение, които са осн. по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. В ТР№1/19.02.10 г. е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК. К. следва да посочи точно и ясно правен въпрос от предмета на спора, като обща предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, както и да твърди и докаже допълнителни предпоставки по т.1-3 с указаното в ТР съдържание. Правният въпрос не може да се извлича от ВКС. В случая не е формулиран и поставен в контекста на основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК правен въпрос от предмета на спора, а са изложени доводи по съществото му, за което са възразили и ответниците по жалба. Дори ако при цитираната и приложена практика се приеме, че касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – противоречие на въззивното решение с практика на ВКС и съдилищата без тълкувателен характер / от тях значима за установяване на противоречието е само тази във влезлите в сила решения – ТР №1/10 г./, това основание не се установява по делото. Решението на ВКС по гр.д. №24/01 г., трето г.о. е за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение по чл.195 от КТ и е неотносимо към процесното уволнение на безвиновното основание по чл.328, ал.1,т.5 от КТ. Заповедта за уволнение на това основание следва да е мотивирана с описание на качествата, които липсват на работника за ефективно изпълнение на работата или с посочване на начина на работата и по – конкретно на неизпълнение на задълженията, произтичащи от естеството й, който сочи на такава липса – р. по гр.д. №1611/09 г. на четвърто г.о. на ВКС по чл.290 от ГПК.
В случая въззивният съд е приел, че заповедта е мотивирана с няколко групи обстоятелства, на които работодателят е основал извода си за липса на качества у служителката за ефективно изпълнение на работата. Те са за неумение за създаване на организация и координация на работата в училището, поради нарушаване на обичайната практика за съхранение и достъп до документацията, неоправдано дълго задържане за подпечатване на ученическите бележници, поради това, че печатът бил у ищцата и учителите нямали достъп до него, непредприети от нея действия за определяне на заместник при десетдневното й отсъствие по болест през м.10.10 г., довело до забавено изплащане на заплатите за месеца, прибързана преценка за уволнение на служителка, впоследствие възстановена от нея по чл.344, ал.2 от КТ и прекратяване на тр. договор с друг служител по чл.331 от КТ с нецелесъобразно високо обезщетение.Посоченото в заповедта поведение на ищцата по характер и последици се установява от доказателствата по делото. Макар да е осъществено в сравнително кратък период от време, според ОС, то установява трайно състояние на несправяне с работата от страна на ищцата и поражда за работодателя възможността да прекрати тр. договор на осн. чл.328, ал.1,т.5 от КТ.
Доводите на касаторката за нарушения на съдопроизводствените правила при формиране на извода за спазена закрила по чл.333 от КТ и за незаконосъобразност на изводите на ОС , че е налице нецелесъобразно изразходване на финансови средства са по чл.281,т.3 от ГПК, за тях не се изтъква противоречие с практиката по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №900/12 г. от 23.04.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: