1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
ГР. С., 27.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.09.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3529/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №1685/09 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на С. Р., М. Р., Т. Р. и М. Р. срещу касатора с пр. осн. чл.59 от ЗЗД, като на ищците е присъдена сумата от общо 87 050 лв., представляваща обезщетение за ползване на описания по делото и в решението недв. имот – обособима в самостоятелен парцел земя в кв. Б. – С..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК. Намира, че съществен за спора и противоречиво решаван от ВКС и съдилищата е процесуалният въпрос: допустимо ли е в производството пред въззивната инстанция / в случая по реда на ГПК, отм./ срещу иска по чл.59 от ЗЗД да се прави възражение за прихващане със стойността на подобренията в имота и следва ли в този случай въззивната инстанция да назначи техническа експертиза, която да установи вида и стойността им. Според касатора този въпрос е решен противоречиво в ТР №1/01 г., т.6, на която се е позовал АС, за да отклони направеното по делото от касатора като отв. по иска възражение за прихващане, от една страна и р. по гр.д. №999/10 г. на второ г.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК и р. по гр.д. №118/75 г. на трето г.о., от друга. Процесуалният въпрос за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в хода на производството и в становищата на страните, според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.3 от ППВС №1/1953 г. и р. по гр.д. №1620/09 г. на първо г.о. на ВКС Намира още, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика, е въпросът дали размерът на обезщетението по чл.59 от ЗЗД следва да се съобрази със състоянието на имота за процесния период /при одържавяването му имотът е бил нива, а е възстановен на ищците като дворно място/.
По първият от въпросите практиката е уеднаквена с ТР №1/01 г., т.6, на което се е позовал АС. В ТР №1/01 г. е посочено, че възражение за прихващане със спорно вземане не може да се прави за първи път пред въззивната инстанция. В цитираното от касатора р. по гр.д. №999/10 г. на ВКС, второ г.о. не е прието друго по въпроса – видно от мотивите на решението, в разгледаното там дело възражението за прихващане със стойността на подобренията е направено пред първоинст. съд. Р.по гр.д. №118/75 г. е неотносимо към въпроса и процесния случай – то е за задължението на съда да напъти държателя на имота да предяви с иск за неоснователно обогатяване, а не с възражение претенцията си за стойността на подобренията в имота. Насрещен иск обаче може да се предяви само пред първата инстанция – чл.104 ГПК, отм., както е посочено и в цитираното решение.
В. съд при постановяване на решението си е разгледал спора в предметния му обхват след връщането на делото от ВКС, като се е съобразил с дадените в отменителното решение по гр.д. №142/09 г. на четвърто г.о. указания. Обсъдил е събраните доказателства по делото, изложил е и съображения защо възприема експертните заключения при изграждане на изводите си. Затова не се установява противоречие с практиката на ВКС и по втория от поставените въпроси.
Имотът е отчужден по ЗОЕГПНС и възстановен по ЗВСОНИ, видно от представените за това доказателства. При определяне на обезщетението по чл.59 от ЗЗД се изследва това, с което ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ползвайки имота, представляващ дворно място за процесния период, след възстановяването му като такъв – ППВС №1/79 г.. Обезщетяват се ползите, които собственикът пропуска в резултат на това, че не може сам да ползва или отдава имота си под наем. Действителният размер на пропуснатата полза се определя въз основа на реални критерии за местоположението, характера и предназначението на имота, като обезщетението има комплексен и конкретен характер – р. по гр.д. №4869/07 г. на първо г.о., по гр.д. №1644/93 г. на четвърто г.о., цитираното от ответника р. по гр.д. №4401/07 г. на първо г.о. на ВКС и др.. Или поставеният в контекста на чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпрос е застъпен в съдебната практика, като е изведен принципът за решаването му, поради което и последното от сочените в изложението основания за допускане на обжалването не е налице.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1685/09 г. от 19.11.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: