Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1019_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1314
София, 21.12. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и пети ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1019 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. за спешна медицинска помощ София срещу въззивно решение от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3509 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV в възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 04.09.2008 г. по гр.д. № 15433/ 2007 г. на Д., 70 с-в., с което срещу жалбоподателя са уважени искове на А. К. с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като основания за това извежда следните въпроси : 1) налице ли е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, а оттам и приложимост на разпоредбата на чл.325,т.9 КТ, когато според предписанията на Т. не е необходимо преместването му на друга длъжност, а само облекчаването на условията на труд в рамките на заетата длъжност, в случаите, когато с оглед естеството и съдържанието на длъжността работодателят се намира в обективна невъзможност да изпълни така дадените му предписания на Т. и 2) дали необоснованият извод за липса на първата предпоставка на чл.325,т.9 КТ – невъзможност на работника да изпълнява длъжността в нарушение на чл.188 ГПК (отм.) не нарушава трайната съдебна практика по чл.188 ГПК (отм.). Твърди, че първият въпрос е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – въпросът има значение за точното прилагане на закона, тъй като разпоредбата на чл.325,т.9 КТ е неясна и има отговори в доктрината, не и в практиката, а вторият въпрос е основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК поради противоречие с друго влязло в сила решение.
Ответникът в това производство А. К. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за да бъде доказан законността на уволнението на ищеца трябва да са налице двете предпоставки на чл.325,т.9 КТ – невъзможност на ищеца да заема възложената работа в резултат на болест, довела до трайна нетрудоспособност, установена от Т., както и липса на друга подходяща работа в предприятието на ответника, която ищецът би могъл да заеме с оглед здравословното му състояние и квалификацията му; че е доказано, че ищецът страда от заболяване, което трайно е намалило неговата трудоспособност, установено с решение на Т., но че според това решение може да продължи да изпълнява длъжността си «ординатор в кардиологично заведение», като се отчитат посочените там противопоказания, а това решеие е единственият стабилен административен акт, разглеждащ въпроса дали ищецът е в невъзможност да изпълнява длъжността си. От това съдът е приел, че липсва първата предпоставка на чл.325,т.9 КТ, че втората не следва да се разглежда (без значение е при липсата на първата), което обуславя основателността на първия иск и на следващите.
От изложеното е видно, че първият изведен въпрос е обусавящ, по него има практика на съдилищата и приетото от въззивния съд разрешение и съответства. Нормата на чл.325,т.9 КТ не е непълна, неясна, нитопротиворечива, не се твърди и не се обосновава, че създадената по приложението и практика е в резултат на неточно тълкуване, нито, че се налага осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По втория въпрос – дали е обоснован изводът за невъзможност на работника да изпълнява длъжността се твърди, че има противоречие с влязло в сила решение, което е основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, но такова решение не се сочи, нито се представя съдебно решение, в което да е приет различен извод при същите доказателства, поради което те е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. А самото твърдението за необоснованост не е основание по чл.280,ал.1 ГПК, а касационно основание по чл.281,т.3 ГПК (за неправилност), самото то не може да бъде разглеждано в това производство.
Поади което не са осъществени основания за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, следователно разноски не следва да се присъждат
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3509 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV в възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.